Пиша този пост по повод най-новия роман на Харуки Мураками, който излезе пред март тази година – “На юг от границата, на запад от слънцето”. Това е третият негов роман, който чета, и първият, на който попадам в превод от японски, а не от английски.

Първото впечатление, което ми направи новата книга, бе малкият обем – някакви си 200 странички в сравнение с огромните “Кафка на плажа” и “Хроника на птицата с пружина”. Второто обаче беше далеч по-позитивно – романът веднага ме грабна със стила си. Не знам дали се дължи на директния превод от оригиналния език или на някакво предимство конкретно в тази книга, но наистина бях възхитен. Трето, “На юг от границата, на запад от слънцето” разказва една история за любовен триъгълник, но не по познатия от чиклит-а начин, нито по някакви други изтъркани модуси, а по разчупен и много красив маниер. Романът е изпълнен с житейски мъдрости, алегории към съществуващи и несъществуващи в реалността неща, метафори, преливащи от образността си. Книгата крие в себе си неподозирани от пръв прочит загадки, твърдят критици, почти убеден съм, че е така и, когато скоро я прочета отново, ще разбера дали са били прави.

Оценката ми, както можете да се досетите, е много висока. Този път ще се въздържа от цифровия й облик, а само ще кажа мнението си, че тази книгата трябва да бъде прочетена!

И преди съм писал за най-известния в момента японски писател Харуки Мураками тук и тук!