Хвала на всички богове, най-сетне дочетох „1Q84“ на Харуки Мураками!

Навярно никога не съм чел книга (това е третата, последна от сагата), която едновременно така да ме отегчава и да не ми дава мира, докато не я довърша. А пък знаете, че хич не си поплювам да зарязвам скапани четива.

И така, „1Q84“, книга 3, вече е прочетена! Спомняте си ревютата ми за предишните две части. Първата беше страхотна, динамична, оплетена и изкушаваща да излапаш по най-бързия начин останалите. Втората беше ужасна – отдадох го на факта, че вероятно действа като свръзка между началото и края; стори ми се уместно малко забавяне на действието, за да се нагнети напрежение преди грандиозния финал.

По тази причина последната „1Q84“ ме хвърли в яростна дилема.

Read more »

Доволен съм, че вече съм дълбоко във втората половина на епичната сага на Мураками „1Q84“.

Както споделих в едно от регулярните facebook-изстъпления по време на четене (следете ги на страницата, друг начин – йок) – атмосферата на това нещо просто те сграбчва за гърлото.

Историята във втората част продължава да следва двете сюжетни линии – през погледите на младата убийца Аомаме и на ленивия писател Тенго. Както можеше още в самото начало да се очаква, а и както тръгна и първата част, въпрос на време е двете им търсещи се души най-сетне да се намерят.

Read more »

Нож с две остриета е да се пише за книга, която напрактика още не е дочетена, но когато става дума за Мураками всичко е позволено. Особено ако говорим за онова, което хората в Япония и на Запад, вече чели Творбата, наричат неговия Магнум Опус.

Говоря за „1Q84“, книга първа. Малко повече от 400 стр, които по време на прочит ти се иска направо да разкъсаш, но някак се спираш, защото инак не би могъл да поглъщаш Мураками на парцали.

Read more »