1Q84 – въздушни какавиди и търсещи се души (книга 2)

Доволен съм, че вече съм дълбоко във втората половина на епичната сага на Мураками „1Q84“.

Както споделих в едно от регулярните facebook-изстъпления по време на четене (следете ги на страницата, друг начин – йок) – атмосферата на това нещо просто те сграбчва за гърлото.

Историята във втората част продължава да следва двете сюжетни линии – през погледите на младата убийца Аомаме и на ленивия писател Тенго. Както можеше още в самото начало да се очаква, а и както тръгна и първата част, въпрос на време е двете им търсещи се души най-сетне да се намерят.

В тази втора част на „1Q84“ мистерията от първата се заплита още повече – Мураками внимателно-внимателно пуска по някое и друго пинизче, с което обяснява случващото се, но всяко обяснение неминуемо довежда след себе си серия от нови, още по-дълбоки и сложни въпроси.

Кои са тия човечета, защо на небето понякога греят две луни и каква всъщност е връзката между Тенго, Аомаме и убийствения персонаж на Фука-Ери (за нея споменах и в първото си ревю – съсипващо добре изпипан герой, толкова жива, чудата и посвоемо красива млада жена не съм виждал в книга навярно от Ларшоновата Лисбет Саландер).

Проблемът с втората част е, че на моменти става ужасно мудна –

личното ми мнение е, че прекалено много пространство е отделено за размишленията на двама главни герои. И ако всъщност Аомаме донякъде се вписва в рамките на нормалното, има цели глави, в които с Тенго практически не се случва нищо.

Навярно все пак причината е, че тази част трябва да играе ролята на свързващото звено между завръзките в първата и кулминацията в последната. Затова навярно има логика действието на место да отстъпва на лирическите отклонения – и те ще намерят своето перфектно място на финала.

Мудна или не – 1Q84 (кн. 2) не просто не те отказва от сагата, а засилва още повече любопитството какво ти е приготвил Мураками на финала.

Бас държа, че ще е повече от грандиозно!

П.П. Книгата има остра нужда от редакция. Дори да се изключат някои дреболии, фигуриращи във всяко издание, тук има ключови грешки. Макар и първоначално да мислех, че проблемът е в мен и нещо да не съм доразбрал, но има значими понятия, които са писани по 2-3 различни начина.

Това, което дразни най-силно, е различното изписване на думи, измислени специално за сюжета от Мураками. Просто не е редно. Пример – доота и дохта. Едно и също, но в това издание – взаимозаменяемо.

Ревюто за книга №1:

Ревю за книга 3:

Comments

  1. Венцислав К. Венков says:

    За съжаление сте много прав и грешката, както току-що установих, е изцяло моя. След като смених дохта на доота, в бързината не съм се сетил да прегледам и множествените числа, т.е., дохти/те се явява само в мн. ч. Човек се учи, докато е жив (после е късно). Благодаря Ви за градивната критика и моля всички читатели за извинение.