8 причини да разберете истината за случая „Хари Куебърт“

Истината за случая Хари Куебърт

Криминалният жанр не е моят, но за този роман не мога да си млъкна.

„Истината за случая Хари Куебърт“ на Жоел Дикер е написана чудесно, чете се бързо и не омръзва нито за секунда. Понеже не разбирам от криминална литература и съм чел прекалено малко, за да мога да оценя евентуалните качества на Дикер в жанра, ще си поплещя за останалите предимства, с които ме вкопчи „Хари Куебърт“.

На първо място, наистина отдавна не бях попадал на масивна книга (тук имаме над 500 стр.), която нито в един момент да не ме отегчи, умори или накара да оставя. Прочетох я на три пъти, а като се имат предвид времевите ограничения в ежедневието ми – това наистина е впечатляващо.

Две, „Истината за случая Хари Куебърт“ е книга за писатели, а аз си умирам за такива, още повече ако са написани така майсторски, с чист и цветущ стил, атрактивна фабула и пълнокръвни герои.

Read more »

„Скептици“ – роман за братята и сестрите

Людмил Тодоров

Започвам с признанието, че чаках „Скептици“ с огромен интерес.

След като „Шлеп в пустинята“ задоволи абсолютно всички мои желания като читател, очаквах вторият роман на Людмил Тодоров да е още по-феноменален и съвсем да ме остави без дъх.

И така.

Романът изобщо не е лош – нещо повече, той е силна история за неразрушимата връзка между брат и сестра. Всеки, който има сестра, ще ме разбере. В „Скептици“ тази връзка се вижда чудесно – романът върви по стъпките на несигурното Софче, нейните любовни трепети и драми, афери и раздели, непрекъснато усещане, че животът ѝ излиза от правилния коловоз. Като сянка около нея пък се носи по-малкият ѝ брат Наско, загадъчен, мълчалив, прекалено интелигентен и прагматичен.

Read more »

Пътешествие към джаза на Харуки Мураками

Haruki-Murakami

Материалът на Арън Гилбрет, посветен на неговото пътешествие в търсене на джаз корените на Харуки Мураками, е превод от Harper’s. Оригиналният текст може да се види тук. Авторът Гилбрет пише документални текстове за New York Times, The Oxford American, The Kenyon Review и Virginia Quarterly Review. Негова е и електронната книга „Това е: Есета за джаз“.

Преди да стане писател Харуки Мураками е бил запален джаз фен.

Той се запалва по стила, когато 15-годишен, през януари 1964, отива на концерт на Арт Блейки и Jazz Messengers в Кобе. По-късно се оказва, че гигът е част от може би най-великия период в 3-десетилетното съществуване на бандата – тогава Фреди Хъбард е на тромпета, Къртис Фулър на тромбона, Уейн Шортър – на саксофона, а Сидър Уолтън – на пианото.

„Никога не бях слушал толкова невероятна музика, бях абсолютно запленен“, ще каже години по-късно Мураками за вечерта на събитието.

10 години по-късно бъдещият писател зарязва университета, за да отвори джаз клуб в предградие на Токио – и да го кръсти на един от домашните си любимци „Котаракът Питър“. През 1977 г., три години след отварянето на клуба, той и жена му Йоко го преместват в централния токийски квартал Сандагая.

В този период, когато барът в центъра цъфти, Мураками пише първите си два романа.

В бъдеще те ще доведат до други книги, които от своя страна със заглавията си препращат към култови джаз парчета – като Dance Dance Dance на Dells и Five Spot After Dark на Къртис Фулър. Музиката несъмнено повлиява писателския стил на Мураками, който неведнъж е замислян според джазовия ритъм, импровизация, изпълнение.

Read more »

Страница 7 of 136« Първа...5678910...2030405060...Последна »