Енея Вородецки
“Здрач” и последвалите я книги станаха изключително популярни по целия свят. Има един филм, готвят поне още два. Аз попаднах на серията абсолютно случайно и реших да видя за какво иде реч, след като прегледах много мнения в двете крайности.
Пожертвах няколко следобеда и ги изчетох от първата до последната. На английки, защото тогава само пъррвата беше издадена на български, пък и ми беше интересен езика на авторката в оригинал.
Зад това дълго заглавие (Единадесета национална научна конференция за студенти и докторанти – „Словото – планета на духа”) стои една добра традиция, организирана ежегодно от филологическите катедри на Пловдивския университет. Най-общо на конференцията участниците представят свои научни доклади (в обем до 10 страници обаче, което доста ограничава), разработки от свои курсови, дипломни или други работи. Докладчици могат да бъдат всички настоящи бакалаври, магистри и докторанти. На тазгодишната конференция участвах и аз, като заедно с едно момиче от БСУ бяхме единствените първокурсници.
„Рушди ни показва с каква фантазия трябва да се пише за историята, ако искаме да вникнем в нея и да я спасим”, казва за „Срам” писателят Малкълм Брадбъри. Това е третият роман на Рушди – следва „Grimmus” и „Среднощни деца”, която донася световна слава на британеца от пакистански произход. Пет години по-късно пък той пише “Сатанински строфи”, заради която получава смъртна присъда от иранските аятоласи.
 |
   |
Скорошни коментари