Е много е свежа, книгата на Деян Копчев е просто много свежа!
Ако ви се занимава с леко и приятно четиво, което постоянно те разсмива, мисля, че ви трябва „Лятна детективска история с таралеж“.
Не че разказите в сборника са връх на писането – те по хиляди параграфи отстъпват на големите майстори в кратките форми, рядко сюжетът се радва на особена дълбочина, а персонажите, освен главния герой, прекалено често стоят малко статично като развитие.
Но в крайна сметка на кого са му притрябвали тези неща?
Всеки обича понякога да захвърли тежката литература, да вземе нещо бързо, цветно и да се изкефи на макс. „Лятната детективска история“ е нещо такова – сбирщина страхотно написани шантави истории за писатели, секс, психари и с неочаквани краища дори за хора, които са виждали бая неочаквани краища.
Героите на Копчев доста често са писатели, доста често пият и доста честа правят саркастични забележки. Те говорят точно така, както говори един истински човек, а някои реплики са толкова открояващи се, че ти се прищява да си ги присвоиш (но да, да, знаеш, че това би било жалко).
Персонажите са впечатляващи и с някои свои маниери – няма спор, че в голямата си част централният герой в същината си е един човек, и от време на време личат тези самонадеяни жестове, които го доказват. Те са вмъкнати в текста толкова естествено, толкова визуално, че когато например някой си каже: „Жалко, че нямах слънчеви очила. Иначе щях да си ги сложа.“, леко се подмокряш, защото съвсем ясно се очертава надутата походка на пича, когото толкова добре си опознал в последните страници.
За да не ме разберете погрешно – героите не са еднакви, просто някои от тях в есенцията си приличат. Например освен детектива, търсещ немъртви, впиянчения писател и зарязания циник (които са като различни лица на един и същ човек) имаме и един супердобър сценарист на порнофилми, хлапе травестит, едно адски грозно дете, двама стопани на кучета, които си лафят за квантова физика (разказът е един път!), пич, който е влюбен в ебати яката, но и страшно тъпа мацка, един Чарлз Буковски (бе не е наречен така, ама си личи, мамка му) и т.н. и т.н.
Вече казах за неочаквания край – почти всички от историите (може би без първата, най-дългата, за чието водаческо място в сборника имам резерви) са толкова добре цъкнати, че читателят вижда, че му се готви нещо ужасно, от време на време предугажда какво би могло да е то, Копчев го залита здраво към едно или друго и накрая – бам!, не знаеш откъде ти е дошло. Абе, образец!
И картинките са готини – да, в „Лятна детективска история с таралеж“ има картинки, които не са много, но са страхотни и запомнящи се, а това силно допринася допълнително за цялата кинематография на сборника. Да не говорим, че той самият е изпълнен и доста добре, коректорските грешки са колкото броя на тестисите ми, хартията е приятна, шрифтът радва и като цяло е удоволствие да държиш книгата в ръце.
Има си хас, препоръчвам я яростно – Деян Копчев, гарантирам, ще ви хареса страшно много,
ако не се червите, когато някой пръдне или псува, ако не закривате очи, когато в някой филм се стигне до по-горещи сцени, а и ако не са ви напукани устните, защото ще се наложи доста да се посмеете.
Бонус: Издателите от Deja Book са се погрижили и книгата да е максимално достъпна и тя струва 11,90 лева, което е доста скромно на фона на пазара. А и вече казах, струва си.
Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )
Comments are closed.