„Някои са умни, а други не са“, казва добродушното глуповато мече Едуард, визирайки самото себе си. И е точно така – прекрасните животни герои в „Мечо Пух“ на Алън Милн са толкова точни и конкретни олицетворения на определени човешки характеристики, че докато четеш книгата имаш усещането, че всичко е казано толкова директно без да са използвани директните думи.
Милият и добър, макар и „не особено умен“ приятел Мечо Пух, хитрият и малко завистлив Прасчо, пресметливият, но в крайна сметка винаги всеотдаен, Заю, приятно арогантният самохвалко Бухал, меланхоличният и самоподценяващ се Ийори, „богът от машината“ Кристофър Робин, умната Кенга и палавия Ру – поставени в толкова кратко повествование, и все пак толкова точно на местата си.
Диалозите между животните пък са просто гениални – изпълнени с фрапиращо много смисъл, но казани с толкова прости думи, поднесени по такъв достъпен начин, а същевременно така многопластови. Например една част от разговора на Мечо Пух и Ийори, когато мечето ненадейно отива да го посети.
– Изглеждаш толкова тъжен, Ийори!
– Тъжен? Защо да съм тъжен? Днес е моят рожден ден! Най-щастливият ми ден в годината!
– Твоят рожден ден?! – каза Пух крайно изненадан.
– Разбира се! Не виждаш ли? Погледни всички подаръци, които съм получил! – Той разлюля широко крака си. – Погледни тортата с “Честит Рожден Ден”, Свещите! Розовата захар!
Пух погледна първо надясно… после наляво:
– Подаръци? Торта? Къде?
– Не можеш ли да ги видиш?
– Не! – каза Пух.
– И аз също! – каза Ийори. – Шега! – обясни той. – Ха, ха!
Спомнете си пък след това как Мечо Пух се втурна да донесе подарък на приятеля си (като по пътя подсети и Прасчо да го направи, а той от своя страна се хвърли да бърза, за да изпревари Пух), реши да му даде едно гърненце с мед (защото какво по-хубаво от гърненце с мед?), но по пътя го излапа. Същевременно пък Прасчо реши да подари на Ийори едно червено балонче, но докато стигне, падна и го спука.
Какво обаче се случи след това? Оказа се, че за магаренцето няма по-приятно занимание от това да поставя парцалчето, бивше балонче, в празното гърненце – да го вкарва и изважда от него. По-ярките сцени в детската литература (а и не само в нея) със сигурност се броят на пръсти!
Приказките за Мечо Пух (и в едноименната книга, и в „Къщичката в къта на Пух“) са едно вдъхновяващо приключение – за нас, порасналите деца, които си ги припомняме с носталгия и преоткриваме с изненада, а сигурен съм и за малчуганите сега – които не може да не оценят таланта на Пух да бъде приятел.
За финал, още нещо любимо:
Веднъж, както се разхождаше, Мечо Пух стигна до една поляна сред гората, в средата на тази поляна растеше грамаден дъб, а откъм върха на дъба се чуваше силно бръмчене.
Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:
“Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй – бръм… бръм… – без да значи нещо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.”
После мисли още дълго и си каза:
“А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!”
То се изправи развълнувано.
– А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!
Така мечето започна да се катери по дъба.
Comments are closed.