Четвъртият съвет от поредицата десет (превод от този сайт) е посветен на един много важен избор за писателя, който се прави в началото на писането – избирането на типа разказвач на историята. Немислимо е съветите на всепризнати международни професори по творческо писане да са ви безполезни, затова не се колебайте, а ги прегледайте и се убедете сами в правотата им!
Съвет №4. Избиране на гледна точка на повествованието
Какво значи това? Да водиш разказа от първо, второ или трето лице. Като писател е важно да си изясниш кой ще говори и колко информация ще е достъпна на разказвача в разказа. Той може да бъде въведен дирекно в действието субективно или просто да предава фактите без личното си участие.
Първо лице – Историята се разказва от името на Аз-а. Героят може да е главен (директно да участва в цялостното развитие на творбата) или второстепенен – говорещ за събитията случващи се около протагониста (главния герой). Този тип повествование е добър за начинаещите писатели, защото е по-лесен за пресъздаване.
Второ лице – Разказът е насочен директно към “теб”, като читателят е директен участник в сюжета.
Трето лице – Разказва се какво прави “той”, “тя” или “то”. Третоличният говорител може да е частен (ограничен) – говори само от гледната точка на един персонаж, или всезнаещ – знае всичко за всеки от героите.
Разказвачът може да вземе страна в представяния конфликт, може да бъде максимално открит или може да се въздържи от позиция, ако желанието на писателя е да “предизвика” читателя да размисли върху случващото се.
Лоръл Уорк за воденето на повествованието:
Първолично – “Обединени разказвач и читател преминават през серия от препятствия”, като така навлизат във възприятията на един герой. Това може да ограничи читателските връзки с други герои в разказа.
Второлично – “Поставя читателите динамично в средата, така те се срещат пряко с конфликта.” Тук е важно героите да се поставят в реална обстановка, за да не пропусне писателят да изясни всички детайли, необходими на читателя за пълноценното му участие в творбата.
Третоличен “всезнаещ” разказвач – Позволява откриването на мислите и мотивите на всеки от героите. Много е важно да има преходи при преминаването от герой на герой.
Ограничен третоличен говорител – Набляга на емоциите и мислите само на един герой. Тук писателят трябва да помисли кой е най-удачният начин да изрази отсъствието на главния герой от определени сцени.
Очаквайте скоро петата част от серията, която описва правилното изграждане на диалог между героите. А докато дойде и тя, разгледайте предходните съвети:
Comments are closed.