Току що видях в сайта на Голямото четене, че краен победител е станал романът на Вазов “Под игото”. Той е победил шедьоври като “Сто години самота”, “На изток от рая”, “Граф Монте Кристо”, дори “Време разделно”, “Тютюн” и “Железния светилник”. Често казано, мисля, че е просто смехотворно подобна книга да е любима на българите. За мен нещата тук опират просто до изкуственото задължение на гласувалите да подкрепят роден роман.
Не смятам, че “Под игото” е най-достойният за победител сред 12-те финалисти. Просто е безумно роман без особени литературни качества, първият роман в България, който дори не е идеен, а в голямата си част подражава на западноевропейската литература. Героите му са силно полюсни и идеалистични и макар безспорно да е оказал голям тласък на нашата литература и да е особено значим за нея, “Под игото” със сигурност не е книгата, която трябва да е на първо място.
Да, тя ни помага да разберем една епопея (както пише проф. Андрей Пантев), да, тя е първата по рода си за България. Обаче да е на първо място в толкова авторитетна класация, сред подобни заглавия…
Преди да напиша следващото си впечатление от крайното класиране, ще ви го покажа:
1. Под игото Иван Вазов
2. Време разделно Антон Дончев
3. Тютюн Димитър Димов
4. Железният светилник Димитър Талев
5. Малкият принц Антоан дьо Сент-Екзюпери
6. Майстора и Маргарита Михаил Булгаков
7. Властелинът на пръстените Дж. Р. Р. Толкин
8. Осъдени души Димитър Димов
9. На изток от Рая Джон Стайнбек
10. Граф Монте Кристо Александър Дюма
11. Пътеводител на галактическия стопаджия Дъглас Адамс
12. Сто години самота Габриел Гарсия Маркес
Забележете първите четири места – те са за български книги. Не искам да омаловажавам техните качества и значимост, нито да излизам анти-патриот, но просто намирам за някакси необичайно те да изпреварват Булгаков, Екзюпери, Стайбек, Толкин, Дюма, Маркес… Личи си определеното желание на гласувалите да демонстрират своята националност, гласно да изразят, че ние сме по-добри от останалите, макар че е ясно, че не е съвсем така.
Струва ми се, че нещата опират до предубежденията, че трябва да подкрепим “нашото си”, но това е по-скоро като: “Дай да гласувам за българин, че иначе няма да съм истински патриот!”
Възможно е, разбира се, да греша и всъщност “Под игото” наистина да е най-любимият роман на българите – който им стои на нощното шкафче и се чете всяка вечер преди лягане, но някак ми се струва, че истината е далеч и малко са хората, които по свое желание са препрочитали книгата след завършването на основното си образование.
Инициативата “Голямото четене” беше начин да излезем от клишетата. Този път не се получи. Стайнбек е девети, Маркес – дванайсти, Толкин – седми, а един Екзюпери дори ги изпреварва.
Comments are closed.