Хората на възраст между 20 и 30 години (примерно) със сигурност си спомнят ерата на книгите-игри. Аз буквално израснах с тях, от епохата им се датира любовта ми към литературата изобщо, дори се учих да чета върху „Принцът на Алкирия” (Робърт Блонд и Ейдриън Уейн). Тогава, много ясно, изобщо нямах идея, че тези двамата са 15-16 годишни келеши, които пишат за кеф в даскало и, видиш ли, получило им се и ги издали.
Години по-късно съвсем случайно разбрах, че един от любимите ми мегъзин-автори, Богдан Русев, всъщност е Робърт Блонд (обратното де) и останах приятно очарован. Колегата Русев се отличава с много приятен и четивен стил (питайте „Егоист” и откриващата статия на „Капитал Light”, където той сега е главен редактор) и определено може да те позабавлява.
Преди няколко дни прочетох „Анатомията на Питър”, преведена от Богдан Русев, и прекрасният превод дори ми напомни за шедьовъра „Бог Върнън Литъл”, чиято транслация е на Бойко Пенчев (и му е единствената, доколкото ми е известно). Дотук нищо не съм казал по същество.
„Къщата” всъщност е Big Brother
Всеки, прочел първите страници на романа или задната корица, разбира това от раз. Богдан Русев е бил редактор (или нещо от сорта) в първия сезон на риалитито у нас и си ги разбира нещата.
(Кратка вметка: Не разбирам как така всеки от добрите съвременни писатели е бил сценарист/редактор/бла-бла на някое бозаво предаване? Справка: Момчил Николов, Иво Сиромахов, Георги Тенев, ама пък той не е добър)
Историята в романа е плоска: една от участничките в Big Brother (опа, в „Къщата”) е пребита и камерите не са уловили нищо. Главният герой е малко мизерен частен детектив, който си прилича с Филип Марлоу долу-горе колкото сандвич прилича на уокмен. Та значи, мизерният детектив Никифор е нает да разследва жестокия побой в „Къщата”, като това занимание, познайте, го занимава до края на романа.
Краят е по-плосък и от самия сюжет – разплетен е толкова набързо и е съшит с толкова бели конци, че направо да ти се догади.
Така де, това и без това не е моят стил. Добрата новина е, че ужасният замисъл е сложен в красиви дрехи, защото ако Богдан Русев може да прави нещо, това е да пише увлекателно и забавно.
„Къщата” поне е интересна, чете се бързо и като цяло бива за българско книжле (все пак обаче е далеч от „Кръглата риба”, да речем). Морският сезон е далеч-далеч, но романът става за плаж например. Въпреки че по-добре да го минете сега и за плажа да си вземете „Анатомията на Питър”.
P.S. Искам Богдан Русев пак да стане Робърт Блонд и да напише книга-игра, която да ме разбие.
P.S.2 Палатковият лагер за пингвини е негативен към “Къщата”, но пък в “Читалнята” се кефят.
Comments are closed.