Нарколепсията е хронично, неврологично заболяване, характеризиращо се с прекомерна умора през деня и епизоди на силна нужда от сън. Нарколепсията е вродено заболяване. Тя е нелечима, но има лекарства, които набавят на организма необходимите му, липсващи при нарколептиците вещества. Медикаментите, използвани при нарколепсия имат големи странични ефекти.
Сара е нарколептичка, тя страда от така наречените реални сънища без да го подозира. Иначе наречените сънища преди заспиване са толкова реални, че създават перфектната илюзия прикривайки действителността. Сара често има собствена версия за случилите се неща и не знае къде е била и какво е вършила освен нея. Често не може и да си спомни.
Шепа студенти живеят заедно във викторианското имение Ашдаун на брега на океана, съдбите им са толкова преплетени, колкото и се отдалечават в бъдещето им. Те са хора с различни интереси и желания, но всичко, което малко или много ги обединява е сънят. През осемдесетте години Ашдаун е бил студентско общежитие, десет години по-късно е клиника за изследване на нарушения в съня.
Робърт сънува един и същи сън като дете. Жена облечена като медицинска сестра сочи нещо в далечината, което много прилича на болница, зад нея има табела, на която е изписана само една дума на чужд език, но тя я закрива и той не може да я прочете. Години по-късно Тери, киноманът, който никога не спи открива снимка от безследно изчезнал филм, който търси посвещавайки му всичкото си време и знания. На снимката е единственият кадър запазен някога от филмът, който е прожектиран само веднъж пред малка група отбрани хора. На кадърът има жена облечена в медицинска униформа, която сочи някаква сграда в далечината. Зад нея има табела с една единствена дума, която не се вижда закрита от тялото й.
Вероника променя живота на Сара в мига, в който я среща. Те се влюбват и живея заедно за кратко, докато не се разделят заради политическите си виждания. Робърт е безнадеждно влюбен в Сара и й разказва измислена история за негова сестра близначка на име Клио. Докато един ден Сара не му казва, че ако някой ден открие изгубената му сестра би била сигурна, че тя е най-подходящият човек за нея. Същата като Робърт, но просто жена.
Години по-късно Робърт и Вероника умират по един и същи начин, засилват колата си към стена в края на задънена улица. Но единият дава шанс на Клио да живее, а Вероника оставя след себе си дъщеря, която Сара среща по случайност.
Тази книга е като онези филми, от които нищо не разбираш докато не дойдат финалните минути. А понякога дори и след това се чудиш дали си разбрал нещо. Трилърът се прокрадва зловещо из страниците й, изскача когато най-малко го очакваш и напада мислите ти докато си в пълното съзнание, че нищо не е както трябва. На гърба на корицата незнайният анотиращ е написал „…донякъде любовен и от първата до последната буква рядко увлекателен роман…”, не съм съгласна с него. Книгата попадна неочаквано при мен, нещо ме привлече в нея и това не спря да ме привлича през всичките й страници.
Една бележка от автора, на която трябва да обърнете внимание, ще прочетете още на първите страници. Иначе ще се лутате безцелно изгубени в недоумението си към начина на написване на тази книга, думите гласят…
В нечетните глави на този роман действието
се развива главно през годините 1983-1984.
А в четните глави – през последните
две седмици на юни 1996.
В едни от последните страници Ръсел Уотс, психиятърът на Сара, чете отвратителните си изводи и наблюдения върху живота й. Толкова противни и гнусни, че в мигове ти се иска да затвориш книгата и да защитиш Сара, да повярваш в нея и невинното й и неосъзнато разбиране за сънищата. Но той я напада, унищожава всички в живота й, превръща Грегъри в отвратителната личност съсипала живота на Сара, превръща го и в лудият доктор Дъдън за когото нищичко не си подозирал в откаченият лекар, който смята съня за слабостта на хората и решава да проведе експеримента си като опитно животно в клетка съвсем сам. А Робърт и Вероника, о те са просто мираж и загубени илюзии в неосъзнатото й желание да поглъща всичко по пътя си. Но тя не е такава. И няма нищо пропиляно, дванадесет години не са били толкова много или толкова изгубено време. Не и когато вече нищо няма предишният смисъл…
Повече за книгата, можете да прочетете в сайта на Колибри!
Гост-блогърът днес е Nezzo от блога VRAI, на която много благодаря, че се съгласи да напише нещо и за Литературата Днес. Нейни ревюта на книги пък редовно можете да четете в Книголандия.
Comments are closed.