И така, предвиждам създаването на форум към блога. Това е една хубава идея, лесно може да се реализира, а и смятам, че биха се събрали достатъчно потребители, за да се заформят приятни дискусии.
Проблемът е, че не съм съвсем убеден в последното. Създаването и администрирането на форум е занимание, обвързано преди всичко с време, което за мен е ценно. Затова е важно да знам доколко вие бихте участвали като юзъри, за да спомогнете делото ми.
Кирилицата е една от двете азбуки, използвани за записване на старобългарския език. Кирилицата е основата на съвременния български език. Кирилицата е А-Бе-Ве-то на всеки от нас.
Кирливицата (или шльокавица) е изписването на български текст с букви на латиница.
Това е тенденция, която набира все повече мощ в днешното забързано време на засилени високи технологии. Мейли, sms-и, съобщения по форуми се пишат на латиница. Правели го “младите”. Това е оправдание. И аз съм от тези млади. Всъщност аз самият съм от съвсем младите, които сега навлизат в истинския живот, но пиша винаги на кирилица. Защо? Защото тя е моят език и за мен е лесно и удобно да го използвам.
Начални съвети
Статията е превод от този сайт. Тя е само първата от прекрасна поредица за писането на къси разкази. Не пропускайте и следващите части от колекцията. За да ги прочетете първи, абонирайте се за RSS-фийда на Литературата Днес.
“Ако започването е трудно, погледнете през прозореца. Целият свят е история и всеки момент е чудо.” – Брус Тейлър, професор по творческо писане
 |
   |
Скорошни коментари