Книжната ми суша беше яростна разтърсена от едно новопрочетено романче. Романче, но не защото не е страхотно, а защото се чете за има-няма час и половина, и то ако мислите ти са заети и с други неща. Със сигурност обаче те завладява и не можеш да го оставиш на мира, докато не прочетеш и последната страница – аз например имах няколко оставащи часа за предаване на курсова работа, не бях написал и ред от нея, но това не ми попречи да си поседя кротко и да си чета „Хайку войни“ на Дейвид Ланю.
С малко прискърбие научих, че всъщност това не е втората му книга след „Човекът, който пишеше хайку“, а третата, но какво да се прави, преживях го. „Хайку войни“ е една наистина прекрасна история, погледната през очите на едно… порче. То, разбира се, не е обикновено порче, а древен духовен водач, изпратен на мисия да се погрижи за правилния път на един Поет.
Скорошни коментари