Автор: Мартин Янков
Когато преди няколко седмици видях в книжарницата „Аз съм номер четири”, посегнах към нея веднага. Заглавието звучеше нестандартно и особено, корицата беше стилна. На гърба на книгата ме чакаше невероятно интригуващо резюме, говорещо за последните трагични герои от изчезнала космическа цивилизация, за злокобни създания от други планети, за пътя на един младеж към израстването… Веднага си я купих. Е, ще ми се да не бях. Не че книгата е толкова лоша, де, не е.
Но някак не е добра. Една средниста такава, колебаеща се. Посредствена. Което май е по-скоро лошо.
Нека да започнем с положителните страни. Книгата е адски четивна.
Скорошни коментари