Е, това е стотната публикация в блога на Литературата Днес. Честито на мен, честито и на читателите ми, надявам се, че тези сто поста са били достатъчно добри, за да ги задържат тук!
През какво преминах и какво ме очаква?
Вижте плановете ми за литературния конкурс, рождения ден и абонатите!
Иля Бояшов е едно съвсем непопулярно име в литературата. Наложи се да търся дълго, докато открия информация за него. В крайна сметка, след лутане по руските сайтове (без да имам дори базисни познания в този език) се добрах до една кратка негова биография. Оказва се, че е роден през 1961г., завършил е история в Ленинградския Педагогически институт. Преподавал е история във военно-морско училище и е работил като редактор в издателство “Амфора”. Първият му сборник разкази носи заглавието “Играй свою мелодию” и е публикуван през 1989г. Безспорно обаче най-големият успех на писателя е лауреатското звание в конкурса “Национальный бестселлер”, който той печели с романа си “Пътят на Мури”.
Това е книгата, която издателство Колибри издаде преди около месец. Прочетох я едва вчера и останах с доста противоречиво мнение за нея.
На 5 юли се появи в медийното простанство текст на тема “Когато писателите нямат характер” с автор – Елена Кодинова. В статията се говори надълго и нашироко за липсата на качество в съвременната българска литература и постулатите на авторката граничат с нападки и крайни обиди. По повод тази публикация получих един e-mail от писателя Момчил Николов, един от известните млади български белетристи, който наскоро издаде новия си, внушителен роман “Кръглата риба”. Потресен от думите на авторката, той е пожелал да бъде публикуван неговият отговор в същия този вестник “Сега”, но не е получил тази възможност. Затова се обърна към мен, надявайки се да получи гласност по проблема.
Аз, разбира се, съм изцяло на страната на Момчил Николов и изцяло съм съгласен със становището му относно думите на госпожа Кодинова, които са обида за всеки пищеш човек в България днес. Публикувам тук писмото на писателя, но препоръчвам преди да го прочетете да разгледате статията в “Сега”.
Скорошни коментари