Ревюто ми за „Сестри Палавееви“ на Алек Попов излиза малко по-различно от обичайните тук.
Причината е материалът, с който Алекс Кръстев (Аз чета) ме разстреля ден по-рано и не ми остави никакъв избор, след като каза що-годе това, което си мисля и аз, но с доста по-добре подбрани думи.
„Сестри Палавееви“ притежава остър, жив и автентичен език – наистина те вкарва в бурята си и не те пуска с нови и нови удари под кръста, над кръста и където другаде боли. Затова реших да структурирам своето ревю около три паметни цитата от романа – с кратки коментари защо и как немедлено трябва да се докопате до Алек Попов.
С гигантски интерес чаках втория брой на GRANTA България – 
Скорошни коментари