Някак вътрешно е заложено у човека да смята, че механизмът на любовта е забулен в пълна мистерия, неопознаваем е и е безсмислено да се опитваш да го разгадаеш (т.е. нещо като аналогията между разчепкването на съставните части на хумора и дисекцията на жабата – никому не е интересно, а след края на действието жабата вече е мъртва).
Е, как бихте се почувствали, ако откриете, че машини за любов има и те работят? Че всъщност абсурдността на нещата се корени и начева от една картина на умиращ тореадор, вагина в куфар и съвършено произведение на изкуството, наречено „Любовникът“?
Скорошни коментари