Аз обичам Карлос Руис Сафон и неслучайно пламенно държах да съм сред първите в България, прочели и писали за поредната му, трета от тетралогията за Барселона, книга – „Затворникът на Рая“. След апологията на Христо Блажев и страхотното ревю ва Милена от Аз чета, идва и моят ред!

Към „Затворникът на Рая“ няма как да подходиш по друг начин освен с огромни очаквания, потекли лиги и запас от свободно време, за да не се налага нещо да прекъсва четенето. Ако не помните, преди този роман бяха игривото приключение „Сянката на вятъра“ (за което така и не измислих недостатък) и мрачната психо депресарска „Играта на ангела“, от която тръпки да те побият.

Read more »

Карлос Руис Сафон е майстор на писането – по този въпрос две мнение, струва ми се, няма. Испанският писател изпипва всеки детайл с изключително изящество, не хаби думите си за излишества, не оставя и пукнатини в словото си. Героите му са ярки, запомнящи се и живи (е, в случая с „Играта на ангела“ това звучи двусмислено, но все пак…) – това са герои от нашето ежедневие, усещат и чувстват същите неща като нас и ни карат да ги мразим, да им симпатизираме, обичаме. Нещо повече – карат ни да се люшкаме непрестанно в оценките си към тях и никога да не сме напълно сигурни кои са, защо са такива и трябвало ли да е постъпят точно така. Което впрочем са и въпросите, които ежедневно задаваме на самите себе си.

Read more »

Към „Сянката на вятъра“ подходих със съмнения – очакванията бяха не просто високи (Милена Ташева, Аз чета), но и малко противоречиви – Христо Блажев от Книголандия почти се е разтекъл в ревюто си за романа, а вижданията ни за литература рядко се припокриват. Явно обаче това не се отнася за наистина добрата литература.

Карлос Руис Сафон е изключителен майстор на езика (както своите испаноезични предшественици впрочем, явно има нещо зашеметяващо в този език) – абсолютно брилянтен изказ, перфектна стилистика, без излишни думи, без нито веднъж дори да посмееш да си кажеш: „Е, това можеше и малко по-добре да се изкаже.“ Затова огромна заслуга има и вероятно най-добрата преводачка от испански език на български – Светла Христова (да, това името, свързвано на първо място с Борхес, а, вярвайте ми, да предадеш съвършенството на аржентиския бард, който облича поезията в проза, никак не е лесно).

Read more »