„Играта на ангела“ – история, персонажи, емоции – истински шедьовър!

Карлос Руис Сафон е майстор на писането – по този въпрос две мнение, струва ми се, няма. Испанският писател изпипва всеки детайл с изключително изящество, не хаби думите си за излишества, не оставя и пукнатини в словото си. Героите му са ярки, запомнящи се и живи (е, в случая с „Играта на ангела“ това звучи двусмислено, но все пак…) – това са герои от нашето ежедневие, усещат и чувстват същите неща като нас и ни карат да ги мразим, да им симпатизираме, обичаме. Нещо повече – карат ни да се люшкаме непрестанно в оценките си към тях и никога да не сме напълно сигурни кои са, защо са такива и трябвало ли да е постъпят точно така. Което впрочем са и въпросите, които ежедневно задаваме на самите себе си.

„Играта на ангела“ наистина е по-мрачна от „Сянката на вятъра“ – в нея ги няма онези проблясъци на искрена, чиста детска любов например. Бащинската любов е заменена от майчино пренебрежение – това е директна препратка към конкретен момент от романа, като дори само заради този съвсем кратък епизод от по-малко от страничка Сафон захвърля далеч зад гърба си хиляди други писатели.

Пак сравнение със „Сянката на вятъра“ – красотата на творчеството, спонтанността на перото в първата книга тук, в „Играта на ангела“, придобива чудовищно измерение. Бруталната тежест на пишещата машина, над която вече нямаш власт, която те обсебва, грабва живота ти и само с едно чукване на „спейс“ например може да те впише със златни букви в историята на литературата или да отнеме живота и душата ти и да те остави да гниеш завинаги неадекватен в някой ъгъл.

И с „Играта на ангела“ няма да изверя на стила си и ще спомена колкото е възможно по-малко детайли за сюжета – струва ми се обаче необходимо да кажа поне няколко важни елемента за него – не четете този роман преди „Сянката на вятъра“. Не че са толкова свързани, но със сигурност ще изгубите малка част от удоволствието.

Освен това: Чудили сте се как са създадени големите световни религии? Е, от „Играта на ангела“ няма да научите това, но вероятно ще си отговорите на въпроса каква приказка е нужна за човек, за да повярва той в нея и в името ѝ да обича, мрази, дава живот и убива.

Трето: Ще разберете кой е Даниел Семпере-младши от „Сянката на вятъра“. О, да, това е възхитителна история и познайте – няма да я прочетете в половин изречение от мен, а в над 400-те страхотни страници от романа на Карлос Руис Сафон.

Comments

  1. Страхотно, знаех, че ще те грабне и обсеби :)

  2. Д. says:

    “…или да отнеме живота и душата ти и да те остави да гниеш завинаги неадекватен в някой ъгъл.”

    Тук рецензията ме загуби.

  3. Росен says:

    Хора, не се лъжете. „Сянката на вятъра“ е най добрата книга която съм чел, а “Играта на ангела” е комерсялен опит за удвояване на печалбата. Много разочароваща и безсмислена ми се видя. Страхотен изказ и атмосфера и нула съдържание и смисъл.

  4. Доста комерсиално наистина. Лично за мен лишено от съдържание, очаквах повече.

  5. [...] на Ангела” от други сайтове и блогове:  Блажев Литературата днес ,  TANSTAAFL , Друсано [...]