Последните си няколко дни изгубих в променливоуспешни битки с бирата, много работа и… обмисляне дали мога да направя оригинална рецензия на „Туристът“ на Богдан Русев. Причината е, че в нея историята проследява пътя на един турист, чиято професия е да няма дом, багаж, приятели и близки, а единствено да обикаля хотелите по целия свят и да пише за тях рецензии. Ако са добри – хотелът скоро ще получи огромен прилив от резервации. Ако са лоши обаче, реномето дори на цял курорт може да бъде завинаги заличено.
Ето кои са тримата печеливши от томболата за „Деград“!
И поредната томбола с раздаване на книги изтече – този път наградите бяха три сборника „Деград“ с автограф на автора Васил Георгиев (и осигурени с любезното съдействие на CIELA). Е, преди минути чрез онлайн-генератора за случайни числа избрах и тримата печеливши – номер 13, номер 104 и номер 60 – от общо 118 участници.
Наградените са Пънар Кязим-Зинал, Ренета Костадинова и Яница Христова!
Честито! Могат да очакват скоро да се свържа с тях по мейл или телефон, за да уточним как и къде да им изпратя книгите!
Не пропускайте да следите за нови инициативи (такива ще има, обещавам)! Най-лесният начин е да се абонирате за RSS-емисията на Литературата Днес или да станете „почитатели“ на фен-страницата във Facebook. Друг вариант е да фаворизирате блога в своя браузър.
„Сянката на вятъра“ и Карлос Руис Сафон – класика от ново поколение
Към „Сянката на вятъра“ подходих със съмнения – очакванията бяха не просто високи (Милена Ташева, Аз чета), но и малко противоречиви – Христо Блажев от Книголандия почти се е разтекъл в ревюто си за романа, а вижданията ни за литература рядко се припокриват. Явно обаче това не се отнася за наистина добрата литература.
Карлос Руис Сафон е изключителен майстор на езика (както своите испаноезични предшественици впрочем, явно има нещо зашеметяващо в този език) – абсолютно брилянтен изказ, перфектна стилистика, без излишни думи, без нито веднъж дори да посмееш да си кажеш: „Е, това можеше и малко по-добре да се изкаже.“ Затова огромна заслуга има и вероятно най-добрата преводачка от испански език на български – Светла Христова (да, това името, свързвано на първо място с Борхес, а, вярвайте ми, да предадеш съвършенството на аржентиския бард, който облича поезията в проза, никак не е лесно).
Скорошни коментари