Трудно ми е да нарека „Алкохол” (на CIELA) наръчник за отказване от алкохола. Въпреки че действително изглежда като такъв, посланието (колкото и да мразя това понятие) сочи натам, въобще всички пътища отиват към Клуба на трезвениците, просто няма как един такъв роман да бъде нравоучителен.
Да, тегаво е да четеш за провалите в нечий живот, да ужасните поредици от събития, прогресивно увеличаващите се негативни емоции – всички предизвикани от 200-тата грама водка след ставане, безпаричието, евтиния алкохол, тъпите момиченца, жадни за слава и бохемския живот на пияницата. Тегаво е, обаче колкото и да е странно ми се струва, че алкохолният период от живота на Калин Терзийски (да, романът е автобиография) е бил абсолютно необходим за това, в което се е превърнал.
Скорошни коментари