Поздрави на Дикенс! Коледен дух, макар и не съвсем

Предначална уговорка: Никога не съм бил фен на коледното настроение.

Мразя ужасното струпване на хора, джингъл белс навсякъде и купищата уродливи движещи се фигури в човешки ръст на Дядо Коледа. Покрай това през годините станах и неособено голям фен на празника и на коледния дух, вкупом с ценностите, които би трябвало да носи.

Но нещо в сборника „Поздрави на Дикенс“ ме привлече – познати имена сред авторите в антологията, сладкото заглавие или пък лапландски червената корица. И го изчетох – но част от историите вътре ме отказваха по някое време и не ги довършвах. Отсега предупреждавам – за нещата, които не довършвах, дочитах през ред или просто не харесвах, изобщо няма да говоря.

Вместо това ще кажа по нещо за онези, които ме изкефиха жестоко.

Останалите са просто сантиментални и малко клиширани разкази, пръскащи навред коледен дух и доброта.

Първо – „Санта“ на Стоян Ненов. Признавам, че много нагрубих Ненов след първия си досег с негов разказ (в броя Sex на българската Granta). „Санта“ обаче ме изпълни с удоволствие, защото все едно разказва две напълно различни истории, една динамична и чисто луда психария за малки копеленца в скута на циничен псуващ Дядо Коледа, и една сексуална. Обожавам автори, които не се страхуват да пишат за неща, които обществото по презумпция не одобрява – като гей секса в натюрел например.

„Данило и любовта“ на Албахари също впечатлява, въпреки че носи малко сладникав привкус

след прочита. Албахари, дума да няма, е страхотен разказвач – и трудно някой може само за 3-4 странички разказ да ти покаже цял един живот на самотник, да разкаже историята на две нещастни любови и да се остави със затаех дъх в самия си финал.

Деница Дилова, която толкова възторжено хвалих за сборника „Тънкости на приготвянето“, пък има страхотен принос за цялостния облик на „Поздрави на Дикенс“. Въпреки че това не е типичната коледна история и сюжетът се върти около един самозван Дядо Коледа, това си е разказ за пример – завъртян около една случка, видяна през погледите на двама души. И е много смешен!

Разказът, на който е кръстен и целият сборник – „Поздрави на Дикенс“ на Любов Кронева също си заслужава вниманието. Отново впиянчен Дядо Коледа, една възпълна Снежанка, два мълчаливи ангела… и въпросът можеш ли всъщност да убиеш ангел?

Навярно това ревю оставя впечатлението, че „Поздрави на Дикенс“ е един лековат, приятен и оригинален сборник с разкази.

Не е така – това е просто моят прочит на част от парчетата в него. Всички останали са красиви сантиментални разкази – истории за любов, здрави семейства, вечни ценности, вяра и светлина. Но това просто не са моите истории.

Не са като първият разказ – „Сбогуване с платониците“ на Милен Русков. Ирония, майсторски стил и прекрасен поглед върху едно от първите празнувания на Рождество Христово. Туй е благо същинско.