Литературата Днес

Хвала на всички богове, най-сетне дочетох „1Q84“ на Харуки Мураками!

Навярно никога не съм чел книга (това е третата, последна от сагата), която едновременно така да ме отегчава и да не ми дава мира, докато не я довърша. А пък знаете, че хич не си поплювам да зарязвам скапани четива.

И така, „1Q84“, книга 3, вече е прочетена! Спомняте си ревютата ми за предишните две части. Първата беше страхотна, динамична, оплетена и изкушаваща да излапаш по най-бързия начин останалите. Втората беше ужасна – отдадох го на факта, че вероятно действа като свръзка между началото и края; стори ми се уместно малко забавяне на действието, за да се нагнети напрежение преди грандиозния финал.

По тази причина последната „1Q84“ ме хвърли в яростна дилема.

От една страна, започна добре. Досега погледът върху действието идваше от двама герои – Тенго и Аомаме. В третата част се появява и трети – и внася приятно разнообразие. Колоритният Ушикава, който познаваме още от самото начало на света 1Q84, най-сетне е разгърнат – признавам си, че откак го видях за пръв път си мечтах за развитие и повече внимание върху персонажа.

От друга страна обаче мудността на романа влиза в още по-тежка степен и от Книга 2. Лично аз имах чувството, че над 2/3 от текста в първите 15-ина глави са само и единствено размишления. Да направя ли това, да направя ли онова, ама какво ще стане, ако направя еди си какво, обаче пък без да знам, че еди-кой си вече може да е направил друго.

Няма нищо лошо в малко вътрешни драми, терзания и колебания на героите – но тук Мураками май наистина му е отпуснал края и е прекалил. Отегчителните и досадни пасажи са в пъти повече от онези, които са 1) мощни като текст и въздействие; 2) полезни за заплитането/разплитането на мистерията; 3) просто динамични. Точно заради тези протяжни глави, в които нерядко се случваше несъзнателно просто да пробягвам с очи по текста и да пропускам цели изречения, в крайна сметка четох „1Q84“ на малки, малки порцийки, за да не си изгубя разсъдъка съвсем.

Добрата новина е, че в един момент действието се завихря.

Признавам, очаквах в един момент да си кажа: „Голям си идиот, ето защо толкова муден ти е бил романът, всичко е било с определена цел и сега си се намества по местата!“ Е, не се случи – в това отношение Мураками малко ме разочарова – и след прочита на всичко мисля, че поне 70% от непрестанно повтарящите се размишления на героите му могат да бъдат редуцирани.

И все пак – последните глави са от много високо качество. Там вече няма хън-мън и не можеш да оставиш книгата преди да си я завършил. Известна част от мистерията се разплита и основната картина от пъзела си идва на мястото.

Обаче! Има и страшно много неща, които просто си остават загадка.

Целият свят 1Q84 по-скоро остава необяснен – пораждане, вътрешни механизми за действие, собствени природни закони. Човек се досеща какви може да се тези неща, допуска свои си хипотези, но така и не научава прав ли си или не. Не мога да преценя дали това е за добро или не.

Final summation: Доволен съм от третата „1Q84“, но очаквах много повече от завършека, а и от цялата трилогия. Мисля, че никога няма да я прочета отново, но съм уверен, че ще си я спомням с добро поне няколко години.

Дали бих я препоръчал? Определено! Абстрактният свят на Мураками просто трябва да се види – тук наистина си е направил труда да създаде цялостна мистификация. Защото тя, макар и необяснена пряко, си стои като напълно завършена и самостойна. Ако някой не може да я разбере или усети, това си е в неговата градина.

Ревюто за книга №1:

Ревюто за книга №2: