У Цин, „Един ден“ безделие в сладко-кисел сос

Невероятно е да прочетеш книга, която да те трогне, докосне, да те накара да се замислиш по важните проблеми – истории като „Балада за Георг Хених“ или „Часът на чудовището“ са незаменими икони в библиотеката.

Но само с тях не може – и тук се появява У Цин с „Един ден“.

У Цин е китайски авангардист и е страшно печен. На всяка страница е способен да те изненада с нещо неочаквано – сборникът му е от 50 части (обаче ще видите, че някои от тях липсват, а пък в други има по повече от една история), коя от коя по-чудати, ненормални и остроумни.

Виждаме примерно едно момиче, което е убито, а убиецът набързо е разкрит от полицията и си признава всичко. Не щеш ли обаче се появява и втори убиец, който също твърди, че сам е убил момичето. Месеци по-късно от замразеното досие излиза и трето животно с пълни самопризнания. А пък накрая – изненада, която няма да ви кажа каква е!

В друга история пък нашият човек се лута из университетски кампус, когато пред него се разпльоква самоубийца, но вместо да лежи мъртва в локва кръв и мозък тя само се изправя, отърсва се и отказва да ходи с нашия у дома. Някъде по-нататък в същата история извънземни превземат Земята (ама няма страшно), на героя му изникват рогца, едно момиче не ще да му даде от водата си в киното, а пък той бие момчешка банда в студентски стол. И ако щеше вярвате – цялото това нещо звучи хомогенно!

Ще ми се да разкажа всички разкази, които ме удариха в земята (а те са много) – от новоизпечен крадец на дамски чанти, който не може да бяга по-бързо от ограбеното момиче; през пич, на който страшно му се спи, ама все пак цяла нощ обикаля по барове, караокета и да играе CS, та до фантастичните баодзъ Обелки. Обаче се опасявам да не ви разваля удоволствието.

„Един ден“ е ужасно абсурда книга – всичко се върти в една сънена абстрактна атмосфера,

рай на безделието, мравки влачат цикади, а международният семинар по гъделичкане чука на вратата.

Историите на У Цин са като картини на Дали – уж виждаш нещо познато, но то е толкова увъртяно и невъзможно, че удоволствието от него е сравнимо само с една баодзъ Обелка от Чумън.

Освен това езикът му е страхотен – лее се леко като разговорна реч, макар и в началото да е малко трудно да се свикне кой кога говори. Тъй като китайският ми е твърде далечен, мога само да подозирам, че огромната заслуга тук е на преводача Стефан Русинов.

Естествено, и „Един ден“ си има своите трески за дялане и те не са никак малко –

въпреки всички тези хвалби дотук, сборникът притежава доста отчайващи парчета. В някои моменти става толкова досаден, че просто прескачаш ли, прескачаш страници. Добрата новина е, че почти винаги след подобна слаба история се стига до нещо, което да спаси работата – примерно клошар, дето се пазари с роботи дракони за едни дзяодзъ, а накрая го псува куче. Дълга и широка…

Тук-там из нета се намират откъси от „Един ден“, препоръчвам няколко от тях – особено „Белият плъх“ и „Ключова дума: бягай“. Като цяло доста парчета на У Цин има в този блог. Повече за самия писател пък може да прочетете в блога на преводача Стефан Русинов.

Final summation: У Цин не е за всеки.

Прекалено ексцентричен е и на места нещата стават адски експериментални, така че вероятно за това положително ревю ще бъда разкъсан от литературните пуритани.

Ако се кефите обаче на абсурди и искате малко да се посмеете с чисто сърце и да се подивите на страшно оригинални хрумки и обрати – „Един ден“ ще ви смаже. Честно!

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

 

Comments

  1. Борман says:

    Книгата е уникална! Жена ми я е взела от нейна приятелка, каза ми да я погледна и аз…отначало на майтап (колкото да не ми трие сол на главата), но позачетох се – наистина уникална книга! Докато четеш – минават различни настроения през теб…

  2. […] „У Цин е китайски авангардист и е страшно печен. На всяка страница е способен да те изненада с нещо неочаквано – сборникът му е от 50 части (обаче ще видите, че някои от тях липсват, а пък в други има по повече от една история), коя от коя по-чудати, ненормални и остроумни. […] „Един ден“ е ужасно абсурда книга – всичко се върти в една сънена абстрактна атмосфера, рай на безделието, мравки влачат цикади, а международният семинар по гъделичкане чука на вратата.“ – Преслав Ганев, Литературата днес […]