Американското издание „Нюзуик” публикува на сайта си един списък със 100 най-велики книги – без значение от оригинален език, епоха и автор. Според съставителите са гледани само качествата на конкретното произведение. Водач е „Война и мир” – най-накрая някой да оцени Толстой както си трябва и да не го слага между 2 и 10 място. Втори е Оруел с „1984″, а трети – „Одисей” на Джойс (съобщен в електронното издание на „19 минути” като „Улис”, хехе).
Владимир Набоков с „Лолита” е четвърти, а пети – „Врява и безумство” на Фокнър. „Невидимият” на Ралф Елисън е шести поред, а „Към фара” на Вирджиния Улф – седми.
Епическите поеми на Омир „Илиада” и „Одисея” са поставени на една позиция – осмата. Те са последвани от „Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин, а „Божествена комедия” на Данте Алигери затваря десетката.
Извън нея остават „Кентърбърийски разкази” на Чосър и „Пътешествията на Гъливер” на Джонатан Суифт, съответно 11-и и 12-и.
„Спасителят в ръжта” на Джеръм Селинджър е на петнадесето място в класацията на „Нюзуик”, „Сто години самота” (Маркес) – на седемнадесето, а „Великият Гетсби” – на осемнадесето.
Когато трябваше да сменя страницата и да премина към следващата двайсетица, си казах: „Хм, доста странно, че Достоевски липсва тук. Вероятно са го пропуснали по неведоми пътища, но съм сигурен, че ще е точно 21-и или 22-и.”
Не беше обаче. Там са „Гроздовете на гнева” на Стайнбек и „Среднощни деца” на Салман Рушди. Достоевски не се появи и преди №40. Нямаше го и преди №60, въпреки наличието на заглавия като „Песента на Соломон” (57) на Тони Морисън, „Ким” (55) на Киплинг или „Широкото Саргасово море” (45). Да не говорим пък, че чак на 59-о място е „За кого бие камбаната” на Хемингуей…
Между 61 и 80 има шедьоври на Капоти, Дорис Лесинг, Марсел Пруст, отново Хемингуей и Оруел, Филип Рот, Ъпдайк и пак Фокнър. Достоевски обаче нещо пак го няма. Даже едни мижави „Братя Карамазови” не се вясват преди номер 80 в класацията.
Познайте дали между 81 и 100 ги няма? Нямам представа какво смятате, но ги няма. Нито „Бесове”, „Записки от подземието” и „… от Мъртвия дом”, „Идиот”, дори „Престъпление и наказание” – една от трите емблеми на руската класическа литература, пък и европейската въобще.
Вместо това е заложено на Натаниел Уест, Филип Пулман (какво прави той там, по дяволите?!), Фройд, книга с цитати на Мао Дзе-дун, Ивлин Уо, Джоузеф Конрад, Алис Уокър и историята на Втората световна война, писана от Чърчил.
Срамота бе, хора, списъкът ви включва страхотни и култови книги, безспорно знакови за литературата в световен мащаб, но нито подредбата им сред първенеца струва нещо, нито сте обхванали достатъчно широк диапазон от творби. Да нямате Достоевски сред стоте най-велики книги, тц-тц…
Пълният списък можете да разгледате в „Нюзуик”.
Подкрепи ме, като гласуваш
на горните два бутона!
Публикацията е от Tuesday, July 7th, 2009 и е в категория Любопитно, Новини. Можете да следите коментарите към нея с RSS 2.0. Заповядайте да коментирате, или чрез тракбек да ми отговорите в своя блог!
#1 by Апостол Апостолов on July 7th, 2009
Ако седнем да слушаме американските “културтрегери”, ще стигнем до… Ирак.
#2 by Чуденка on July 7th, 2009
Интересно как са си пренебрегнали прехваления спасител в ръжта, не мога да повярвам
) . А иначе за Достоевски не се чуди – толкова са далече от славянското светоусещане, от “старческата” традиция (говоря за стареца Зосима и цялата тази нишка воглаве с мъдруванията, вътрешните борби, катарзиса…), че си е в реда на нещата някак.
А “Война и мир”, хм, все едно ми казаха “Под игото”, туй то!
#3 by валентин on July 7th, 2009
къде са Агата Кристи, Балзак, Ървин Уелш , дядо Вазов ?
#4 by Пламен on July 7th, 2009
Става ужасно досадно българските новини да се пълнят с американски ‘културни’ вести. Няма ли кой да разбере, че колкото и да ни сапунисват мозъка, не могат да изтрият амалгамата на евро-славянска културна принадлежност на българина, образован преди ‘прехода’.
Даже децата ми, израстнали и живеещи изван страната и ‘образовани’ в американски университет – и те след години лутане се връщат към славянския си корен – учат български, руски, сърбо-хърватски. Интересно кога и новинарите ще започнат да подминават с насмешка подобни класации.
#5 by Николай on February 6th, 2010
Добър ден драги читатели като чета тази траги-комедия ми иде ра си прегриза крайниците но все пак искам да заявя че нация коят за 250 годишна история може да се похвали само с Мартин Лутар Кинг и Рузвел + 10 – 15 военни победи не е много гарантиращо за качеството на тяхната интелектуална почва
така че нека не се впускаме в излишни нерви че не са един Достоевски те можеха с чисто сърце да не сложат и Илиада или Одисея но все пак е по важно да има една книга за любовта между педофил и девойка с неясна ориентация …… но както и да е …….
С най-голямо уважение