Вампирската истерия в литературата

Вампирите вече са навсякъде.

Вампирите навлизат в популярната литература с невъобразими темпове. Вече са навсякъде, от посредствените „Vampire Academy”-книги, през някаква поредица за Анита Блейк, ловецът на вампири, та чак до свръхчетените днес романи от серията „Здрач”, който са толкова разпространени, че дори забелязах билборд на „Цариградско шосе”, който ги рекламира – индикация, че най-накрая в България се дават големи пари за реклама, което пък значи и че възвръщаемостта е огромна.

Кога беше беден литературния вампирски пазар – тук-там се появяваше някой Брам Стокър да възпее Дракула или Елизабет Костова, който обърна внимание на същия прочут антагонист в “Историкът”, кога навсякъде вече има книги за човекоподобните комари.

В последните години обаче тенденцията е не просто да ни заливат отвсякъде с вампири, но и тотално да преобразяват наложената вече практика за тяхното описване. Според „Здрач” много вампири вече са добри, обичливи, нежни и не пият кръвта на хората. Лошото е, че това ги прави твърде човечни за вампири.

Друго си е в нормалните вампирски книги, където е ясно кой е добрият, кой е лошият (Бъфи неслучайно убива вампири в едноименния филм) – там не просто нещата са стандартизирани и досадни, но ти носят усещането, че са на мястото си. За разлика от „Здрач”, където вампирите са хора само дето пият кръв на животни. Какво им е вампирското тогава, науката мълчи.

Истерията с вампирите в литературата стигна такива измерения, че Amazon, най-голямата виртуална книжарница, направи цял подраздел за кръвосмучещите. В него сега има 1424 заглавия. Бая книги, бая нещо.

Нийл Гаймън, културен журналист в няколко големи американски издания, сред които EW, написа в своя статия, че е редно вампирите да са подправка в литературата, а не цяло блюдо.

Какво обаче да ги замени? Зомбита например?

Comments are closed.