Иън Макюън: На плажа Чезъл

На плажа Чезъл - Иън Макюън

Прочетох „На плажа Чезъл” преди около месец и половина и може би спомените ми за детайла са леко поизбледнели. Това обаче не ми пречи абсолютно с ръка на сърцето да препоръчвам романа на Иън Макюън на всеки, който ме пита „Какво да чета?”

Впечатляващото при Макюън, което се вижда и в „Изкупление”, и в „Събота” е дълбокият психологизъм, който сякаш идва просто ей така. Уж разказът си тече лековато, не се случва нищо, а се оказва, че в крайна сметка някакси си се оказал в главите на героите – в случая двама влюбени в часовете след сватбата им.

Той, малко недодялан, много интелигентен и девствен младеж. Тя, убедена в миналото му на опитен плейбой, влюбена до полуда, но отвратена и погнусена от възможността той да вкара онова нещо там.

Книжката е съвсем кратичка, съвсем лесно може да се публикува даже в периодика. Лично аз я изчетох във влака София-Пловдив, като някъде около гара „Септември” бях приключил, бях я прибрал в раницата и не ми оставаше нищо друго освен да размишлявам върху нея до Пловдив.

В крайна сметка стигнах до заключението, че Иън Макюън е идеален стилист и прикрито те убеждава в нещото, към което с наглед плоското си повествование те води. Както Петко Тодоров от „Книжарница Книжен ъгъл” казва, „Без всякакви литературни игри. Той просто разказва. Той припомня, че литературата е незаменимият инструмент за обясняване на хората – извън личностите им, миналото им, невежеството и страховете им, опит, религиозност, национален произход, класова принадлежност и История.”

Зори от „зорините озорени прозрения” пък определя „На плажа Чезъл” като рядко коварна книга – нещо, с което няма как да не се съглася почти на 100%. Някак не е за вярване, че за смешните 150 странички Иън Макюън може да ти каже толкова много без въобще да си разбрал в течение на четенето, че ти говори.

Накратко, „На плажа Чезъл” на Иън Макюън си е бисер отвсякъде – абсолютно разкостен, без мидата, която да го скрива. Просто бисерът, лъснат, почистен, шлифован и изложен на показ. Не е нужно да вникваш в романа, искаш или не, той вниква в теб.

П.С. – Любопитно ми е какво има да каже колективът на Книголандия за книгата на Макюън.

П.С.2 – За Бога, подарявам третата част на “Милениум”, а вие не я искате?!

Comments

  1. Baby says:

    Ооо, предизвикателство! И на мен ми стана интересно какво ще каже най-вече младата колега. 🙂 А що се отнася до “подарявам третата част на “Милениум”, а вие не я искате”… Май имате един и същ проблем с Nezzo… :-/

  2. Е, да, ама на мен за пръв път ми се случва – обикновено за някакви не-чак-толкова добри книги има по 30-40 желаещи, а “Милениум”, колкото и да я хвалих, така и не хвана окото на достатъчно хора.

  3. Nezzo says:

    Еми душко (Преслав) трета част е, това някак не те ли смущава? Аз лично заради това не бих участвала, как да я спечеля като не съм чела първите две…

    Пък Бейби, той Преслав само ме предизвиква, аз си харесвам Макюън, но още се мъча със Събота, обърнете се към мъжкото ми аз и него питайте дали не са му се пречели женски романи 😀

  4. Скромно мнение says:

    Книгата много ми допадна. Помислих си на кого от моите познати бих могла да я препоръчам за четене. Тя определено си е четиво, ама ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЧЕТИВО за всеки подрастващ, на когото му предстоят първи любовни трепети.