Труман Капоти и неговите Други гласове, други стаи

Труман Капоти - Други гласове, други стаи

Труман Капоти е брилянтен. Няма прочетено нещо от него, което да не ме очаровало напълно и да не ме удивило с перфектната си стилистика (поздрави и преводачите). „Други гласове, други стаи” е първата книга на младия Капоти и е издадена през 1948, но съвсем не е първото нещо, с което Труман нахлува в литературния свят – за което ясно говори фактът, че 20th Century Fox купуват правата за филмирането на романа още преди той да е излязъл и преди някой от продуцентите дори да го е виждал.

Все пак личи, че в „Други гласове, други стаи” Капоти още не е достигнал онази литературна гениалност, която ще видим в по-късните му неща. За разлика от други автори, чиито дебюти съвсем не са били бляскави, обаче Труман прави чудо за един 24-годишен младеж, като написва нещо такова. И по всяка вероятност и той самият не се е свенял да си признае, че „Други гласове, други стаи” категорично надхвърля сферата на средностатистическия роман (още повече, че преди него Капоти е написал и друг – „Лятна разходка”, но не е искал да се публикува, като в крайна сметка светът го вижда след смъртта на писателя).

Но да се върна на „Други гласове, други стаи”, която през цялото време ми се струваше, че чета за втори път. Това така и не се потвърди, въпреки че някъде в библиотеката си имам старото издание на книгата, но чувството, че тези редове, тези събития и герои са минавали вече през мен си остана.

Впечатляващото в „Други гласове, други стаи” е колко е нелогичен.

Все едно имаш пред себе си един анти-сюжет, едни сцени, които просто не може да си представиш да се случат наистина, имагинерни, импресионистични на места дори, развръзки и кулминации. Колкото до героите, в чиято изработка Труман Капоти винаги е бил уникален майстор („Дървото на нощта” просто може да те убие с персонажите си) – в „Други гласове, други стаи” те са просто безумно нелогични, странни, далечни от хората, съвсем не очакваш да са истински. И въпреки това са впечатляващи точно със своя невероятен характер.

Романът е изпълнен със загадки. Ако се обсъжда в някой литературен клуб със сигурност би предизвикал сериозни полемики. Не е подходящ за феновете за изчистените и леки истории, но дори и те вероятно биха намерили в него нещо за себе си.

Относно историята на написването му пък – „Други гласове, други стаи”, също като повечето неща на Труман Капоти, има солидна доза автобиография. Джоел, естествено, е самият Труман. Нуун Сити вероятно е градчето Монроувил, където Капоти прекарва около пет години след развода на родителите си и е гледан от роднини на майка си. По време на престоя си там се среща и сприятелява и с добрата си за в бъдеще приятелка Харпър Ли – в книгата това е Айдабел.

Не пропускайте и кампанията

„Напред към детството”,

има какво да се види!

Comments

  1. Baby says:

    Звучи страхотно! Всъщност звучи точно като за мен! Определено ще си го запиша в мозъчния дневник да му обърна сериозно внимание! ^^ :-Рр 😉

  2. With Lean you will be doing a lot more cardio getting in shape so much fun, it is sure to be one order of workouts p90x classic thing you
    will not have to remind kids to do! Those who work out regularly
    can actually a bucket full of crabs? Who are they to tell Caffeine acts as a stimulant on
    the central nervous system.