Захари Карабашлиев и „Откат“: Как се пише драматургия!

Всички познават Захари Карабашлиев и всички са чели поне едно негово нещо – примерно „18% сиво“ или сборника с разкази „Кратка история на самолета“. Наскоро обаче CIELA направиха двоен удар чрез Захари – пуснаха и детската му книга (в съавторство със съпругата му) и сборника му с пиеси и диалози „Откат“.

Като фен на писателя и като лаик ентусиаст в сферата на драматургията веднага се хвърлих на „Откат“ и я минах за има-няма един ден. Трябва обаче да се знае, че това е сборник, в който са включени неща от висока класа – не само заради читателския и зрителски интерес, но и заради критиката – „Истории за сцена“ (първия от трите сегмента в сборника) през 2008 спечели Голямата награда на конкурса „Нова българска драма“, а пиесата „Неделя вечер“ взе най-престижното отличие за драматургия у нас – „Аскеер“.

Както отбелязах, „Откат“ се състои от три сегмента – „Истории за сцена“, „Неделя вечер“ и „Разговори“.

„Истории за сцена“ съдържа 11 етюда, между някои от които може и да се намират връзки, но по-скоро са самостойни фрагменти. Може би най-силният от тях е и този, чието име носи целият сборник – „Откат“, където за разлика от други истории, чиято класа е най-вече в майсторския диалог и абсурдността на персонажите, има завършеност, възхитителен неочакван край и, естествено, присъщата на Захари силна психология на героите. Естествено, всичко е поднесено с чувство за хумор, литературен финес и с почти поетична красота на изказа.

И ако в „Истории за сцена“ психологията на героите е на високо ниво, то в пиесата „Неделя вечер“ направо скача до небето. Историята на двойка успели емигранти в САЩ, един анонимен любовник, застаряваща актриса, психиатър прелюбодеец и дъщеря наркоманка е изпипана до най-малкия детайл и искрено съжалявам, че още не съм гледал постановката по текста, който в момента се играе на голямата сцена на Театър „София“, режисиран от Здравко Митков. Въпреки че през февруари не влиза в програмата на театъра, обещавам при първа възможност да отида да й се насладя и да споделя мнение. Затова и няма да кажа нищо повече за драматургичния текст.

Последната част, около трийсетина странички, са „Разговори“ – диалози, лавиращи от битови скандали, семейни разговори, в които всеки всъщност говори сам на себе си, и абсурдистки етюди в търсене на косата на Иван. С малко съжаление трябва да кажа, че първите четири разговора са смислово обвързани и очакването ми да продължат в нещо по-голямо в петия удари на камък. За сметка на това финалната сцена на мексиканския бар здравата ме впечатли и за пореден път ме убеди в едно-единствено нещо – обожавам да чета Захари Карабашлиев.

Comments

  1. Яна says:

    Благодаря за това ревю. Аз също съм голям фен на таланта на г-н Карабашлиев. Не съм чела други книги с драматургична насоченост, но тази ме впечатли много, може би заради неповторимия стил и език на автора. Гледах и едноименния спектакъл в ТБА, придържа се към текста в книгата, всеки зрител би открил нещо за себе си. Препоръчвам го!

  2. Елена says:

    И аз гледах “Откат” в Армията и ме остави без думи. Режисьорът е придал пълнокръвно тяло на текста.
    В момента напредвам с “18% сиво” и се чудя защо напоследък чета предимно хубави български романи, писани от емигранти…

  3. диети says:

    Много добри романи са това, наистина, особено “Откат”.