Захари Карабашлиев и „Откат“: Как се пише драматургия!

Всички познават Захари Карабашлиев и всички са чели поне едно негово нещо – примерно „18% сиво“ или сборника с разкази „Кратка история на самолета“. Наскоро обаче CIELA направиха двоен удар чрез Захари – пуснаха и детската му книга (в съавторство със съпругата му) и сборника му с пиеси и диалози „Откат“.

Като фен на писателя и като лаик ентусиаст в сферата на драматургията веднага се хвърлих на „Откат“ и я минах за има-няма един ден. Трябва обаче да се знае, че това е сборник, в който са включени неща от висока класа – не само заради читателския и зрителски интерес, но и заради критиката – „Истории за сцена“ (първия от трите сегмента в сборника) през 2008 спечели Голямата награда на конкурса „Нова българска драма“, а пиесата „Неделя вечер“ взе най-престижното отличие за драматургия у нас – „Аскеер“.

Както отбелязах, „Откат“ се състои от три сегмента – „Истории за сцена“, „Неделя вечер“ и „Разговори“.

„Истории за сцена“ съдържа 11 етюда, между някои от които може и да се намират връзки, но по-скоро са самостойни фрагменти. Може би най-силният от тях е и този, чието име носи целият сборник – „Откат“, където за разлика от други истории, чиято класа е най-вече в майсторския диалог и абсурдността на персонажите, има завършеност, възхитителен неочакван край и, естествено, присъщата на Захари силна психология на героите. Естествено, всичко е поднесено с чувство за хумор, литературен финес и с почти поетична красота на изказа.

И ако в „Истории за сцена“ психологията на героите е на високо ниво, то в пиесата „Неделя вечер“ направо скача до небето. Историята на двойка успели емигранти в САЩ, един анонимен любовник, застаряваща актриса, психиатър прелюбодеец и дъщеря наркоманка е изпипана до най-малкия детайл и искрено съжалявам, че още не съм гледал постановката по текста, който в момента се играе на голямата сцена на Театър „София“, режисиран от Здравко Митков. Въпреки че през февруари не влиза в програмата на театъра, обещавам при първа възможност да отида да й се насладя и да споделя мнение. Затова и няма да кажа нищо повече за драматургичния текст.

Последната част, около трийсетина странички, са „Разговори“ – диалози, лавиращи от битови скандали, семейни разговори, в които всеки всъщност говори сам на себе си, и абсурдистки етюди в търсене на косата на Иван. С малко съжаление трябва да кажа, че първите четири разговора са смислово обвързани и очакването ми да продължат в нещо по-голямо в петия удари на камък. За сметка на това финалната сцена на мексиканския бар здравата ме впечатли и за пореден път ме убеди в едно-единствено нещо – обожавам да чета Захари Карабашлиев.

Comments

  1. Яна says:

    Благодаря за това ревю. Аз също съм голям фен на таланта на г-н Карабашлиев. Не съм чела други книги с драматургична насоченост, но тази ме впечатли много, може би заради неповторимия стил и език на автора. Гледах и едноименния спектакъл в ТБА, придържа се към текста в книгата, всеки зрител би открил нещо за себе си. Препоръчвам го!

  2. Елена says:

    И аз гледах “Откат” в Армията и ме остави без думи. Режисьорът е придал пълнокръвно тяло на текста.
    В момента напредвам с “18% сиво” и се чудя защо напоследък чета предимно хубави български романи, писани от емигранти…

  3. диети says:

    Много добри романи са това, наистина, особено “Откат”.

  4. tinder for teenager

    Захари Карабашлиев и „Откат“: Как се пише драматургия! | Литературата Днес

  5. free dating sites in asia without payment

  6. free online dating personals

  7. indian dating sites india free

  8. free nude dating porn tube

  9. is ourtime dating site free