Author Archives: Преслав Ганев - Page 30

„След мръкване“ – черната приказка на Мураками

„Нещо ще се случи в тази стая. Нещо, с огромно значение.“

Това е последното изречение в една от първите глави на „След мръкване“ на Харуки Мураками – роман, чието действие се развива в рамките на само една нощ – от минутите преди полунощ до първите слънчеви лъчи на следващия ден.

Нещо наистина се случва – но то не е от онези грандиозни събития, които може да се видят в други книги на Мураками – като „Преследване на дива овца“ или „Страната на чудесата за непукисти“, където има сериозен литературен екшън. Ако очаквате динамичния Мураками – „След мръкване“ не е вашата книга.

Read more »

Мишел Уелбек подрежда/разбърква „Елементарните частици“

Случвало ли ви се е да четете някой непознат ви досега автор и през цялото време да си казвате: „Е, това е супер неправдоподобно, не съм съгласен“, бла-бла и накратко да си му теглите по една майна през 50 страници, но все пак да четете нататък… и в един момент, след като затворите последната страница, да се усетите, че всъщност въпросният писател така здраво ви е бръкнал в мозъка, че не сте съвсем уверен дали тезите му са толкова далечни от собствените ви виждания за нещата.

Мишел Уелбек е нещо такова – ужасно циничен, разочарован от обществото идеалист (по Sunday Telegraph), брутален в голяма част от времето и обрисуващ нещо средно между ежедневната обстановка, която всички познаваме, някакъв извратен ъндърграунд и странно имагинерна антиутопия – защото тя само се предусеща, но така и не се стига до нея.

Read more »

GRANTA България прави убийствен старт!

От години си мечтая за читава българска периодика… Каквото и да си говорим, фактически в момента такава няма.

От едната страна са седмични вестници като „Литературен вестник“, „Култура“ или „Словото днес“, но те са насочени предимно към критика и към доста тясна аудитория и поне аз не познавам човек, който да е виждал някого в метрото например да е разгърнал „Култура“. От другата страна пък са масивните периодични списания наследници на социздания – като „Съвременник“, „Пламък“, „Факел“ (и отчасти „Море“), които също като че ли просто се отправят към библиотеките, към една дузина интелектуалци и към „Български книжици“, където обикновено събират прах.

Молих се, молих се за литературно списание, направено по западен модел, което да се прави, за да се купува, а не за да се раздава на семействата на публикуваните автори, и ето че на молбите ми бе откликнато, когато преди няколко месеца медиите гръмнаха с новината, че GRANTA ще се издава и в България. А забележете – феноменът големи и читаеми медии (като „Дневник“ например) да говорят за литература и не просто да препечатват прессъобщения е нещо страшно рядко у нас. Защо? Защото GRANTA е ужасно стабилна световна марка и заслужава внимание – стига да не бъде осрана по български, което бе и най-лошия ми страх – една GRANTA България, която не струва и колкото „Словото днес“…

И ето – GRANTA България е вече абсолютен факт – познайте кой на 24 май си купи първия брой от „Български книжици“!

Read more »

Страница 30 of 112« Първа...1020...282930313233...4050607080...Последна »