Писателите често спорят за разликата във важността между герой и сюжет. Всъщност въпросът не е “Кое е по-важното?”, а “С какво да започна – с героя или със сюжета?” И отговорът, както е при повечето неща на изкуството, е “Зависи”.

Някои жанрове, като технологичните трилъри, наблягат повече на сюжета, отколкото на героя. Терористи са внесли ядрено оръжие на Боинг 747, пилотът е застрелян в главата, и героят трябва да намери начин да неутрализира “лошите” и да приземи самолета преди атомното оръжие да разпръсне радиоактивни отломки и да разхвърля остатъците от самолета над Ню Йорк. Убедителният герой тук би трябвало да е по-малко важен от екшъна, сюжетните обрати и техническия жаргон.

В литературата за жени (т. нар. чиклит), например, историята обикновено се фокусира на междуличностните взаимоотношения, емоциите на главния герой, духовността му или интелектуалното развитие. С разгръщането на романа, може да се появят и изненади, но ние оставаме най-близо до главните герои и хората около тях, а не до самия сюжет.

Идеалният роман комбинира и двата елемента: сюжет, достатъчно добър, за да държи интереса на читателя, и герои, които са достатъчно истински, за да накарат четящия да се загрижи за тях.

Но да се върнем към въпроса за кокошката и яйцето… Да речем, че опитвате да създадете перфектния роман – с увлекателен сюжет и автентични герои. Откъде да започнете – от фабулата или от характерите?

Отговорът? Нито едно от двете. Трябва да започнете с въвеждаща идея, която да служи за опора и на сюжета и на героите.

Тази идея би могла да звучи, например, така: Борсов брокер живее само за тръпката от сделките на фондовата борса, докато не умира бившата му жена и не се налага той да поеме грижата за четиригодишния си син.

Текстът е превод от статията Character vs plot на Дюрант Имбоудън.

След залпа от похвали, самобичуване и плач, последвали смъртта на Кърт Вонегът, ви представям гида му за добро писане, от сборника Bagombo Snuff Box .

1. Използвай времето за размотаване по такъв начин, че после да не го считаш за изгубено.
2. Осигури за всеки читател поне по един герой, в когото да се разпознае.
3. Всеки герой трябва да желае нещо, дори да е само чаша с вода.
4. Всяко изречение трябва да прави едно от двете неща – да представя герой или да напредва в действието.
5. Започни колкото се може по-близо до края.
6. Бъди садист. Без значение колко мили и невинни са героите ги – прави така, че да им се случват ужасни неща – в такава последователност, че читателят да разбере от какво са породени те.
7. Пиши за да задоволиш един-единствен човек. Ако искаш да разпръскваш любов по целия свят и всеки да те хареса – историята ти ще куца.
8. Давай на читателите колкото се може повече информация и колкото се може по-бързо. Читателите трябва напълно да разбират какво, къде и защо се случва всичко, за да могат сами да довършат историята, ако хлебарки изгризат последните няколко страници.

Преводът е от блога MetaxuCafe.

В обществото ни науката на литературата и езика е запазена марка само на поети, романисти и литературни критици. Езикът е определян като декоративно изкуство, подходящо за забавление и култура, но напрактика непотребно в сравнение с точните науки. Просто вижте нивото на учеността при английската филология срещу това при компютърните науки или счетоводството.

Но дали това е точна оценка за начетеността?

Езикът е основният посредник между вашия разум и този на аудиторията ви. Неефективното изразяване проваля и изкривява идеите.

Ако искате да бъдете разбрани, ако искате идеите ви да процъфтяват, най-голям приоритет би трябвало да ви е правилният език.

В модерния свят на бизнес и политика това е трудно. В много случаи неточното изразяване се използва умишлено за отказване от определени позиции и дългове. Нищо чудно, че е трудно да проумееш всяко нещо!

В есето си Politics and the English Language от 1946 Джордж Оруел представя пет съвета за ефективно писане, които, ако бъдат следвани, стават полезни за правилното и точно прокарване на писателските идеи!

1. Никога не използвайте метафора, сравнение или друга езикова фигура, която сте виждали публикувана!
Това звучи лесно, но на практика е невероятно трудно. Фрази като “стоя рамо до рамо”, “виси на косъм”, “ахилесова пета”, “лебедова песен” бързо хрумват, а и звучат комфортно и мелодично.
Точно по тази причина те трябва да се избягват. Баналните фрази са толкова употребявани, че вече не носят никакъв емоционален отговор. Отделете време да измислите нови, свежи и силни образи!

2. Никога не използвайте дълга дума, когато можете кратка.
Дългите думи не ви правят интелигентен. Всъщност имат обратния ефект – звучите помпозен и арогантен. Те също така по-малко харесвани, неразбраеми и дори отвратителни за четене.

3. Ако е възможно да махнете някоя дума, не се колебайте!
Великата литература е прост език, наситен със значението на най-големите възможни внушения (Езра Паунд). Следователно всички думи, които не допринасят за смисъла, разводняват силата му. По-малко винаги е по-добре. Винаги.

4. Никога не използвайте пасивен залог, когато можете да ползвате активен.
Това често е пренебрегвано, вероятно защото много хора не знаят разликата между активен и пасивен залог. Самият аз не я знаех допреди няколко месеца. Ето пример, който прави нещата лесни за разбиране:
Мъжът бе ухапан от кучето. (пасивен)
Кучето ухапа мъжа. (активен)
Активният е по-добър вариант, защото е по-кратък и въздействащ.

5. Никога не използвайте чуждестранни фрази, научни или жаргонни думи, ако смятате, че те имат еквивалент във всекидневния английски.
Ако е възможно, нека написаното да е достъпно за средностатистическия читател. Не ви трябва да се отнасяте в ненужни обяснения, но опитайте да помогнете на хората да разберат за какво пишете. Искате те да възприемат идеите ви, нали?

6. По-скоро не спазвайте тези правила, отколкото да пишете като абсолютен дивак!
Бонус-съвет.

Тези съвети за лесни за запомняне и разбиране, но трудни за прилагане. Успешното писане идва най-вече с многото практика, така че това е ключът!

Превод от PickTheBrain.