Поръчковото писателство може да доведе до много гротескни резултати, а комунистическото поръчково писателство, съчетано с агресивен националистически патос – да изведе тези резултати до неподозирани висоти на малоумието…

Антон Дончев е комунистически писател, който специализира в създаването на политически удобни исторически легенди. По времето на комунистическия режим у нас е член на близкия до БКП писателски кръг “Съзидание” и е автор на няколко романа, базирани на българската история. Определено има увлечение към мистичния национализъм – Тангра помага на прабългарите, жрици изричат пророчества за величието на нацията, знаете ги тия. В момента Дончев е сред гъзолизните “интелектуалци”, които се въртят около Георги Първанов.

Read the rest of this entry »

От почти три години блогът Литературата Днес се развива успешно, но… в него за книги пиша почти изключително само аз. Затова реших, подобно на Алекс от Аз чета (който прави нещо, струва ми се, невиждано досега в България – истинска онлайн книжна общност) и на любимия ми блогър Христо Блажев от Книголандия, да ви предложа трибуна.

Прочели сте нещо, което ви е впечатлило?

Искате да споделите мнението, критиките, емоциите си от дадена книга?

Read the rest of this entry »

Оказва се, че съм сред първите поканени в българската версия на блог-мийма за четене, чийто роден основател е Алекс от Аз чета (кой друг може да е всъщност). Така че вижте моите отговори и покани към любими блогъри : )

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Никога. Не само че това ме разсейва, но и съществува опасност да замърся книгата. Да не говорим, че обичам, докато чета, да придържам книгата с две ръце, за да се разлепя/къса/мачка гръбчето.

Read the rest of this entry »

Въпреки че моят приятел и книжен колега Христо Блажев доста остро и агресивно е разкритикувал „Почивка в кома” на Бегбеде, ще дам и аз своето мнение, което доста повече клони към положително.

Представете си материал, озаглавен „Бегбеде и фекалиите”, който започва така:

Рядко се случва да няма какво да кажа за някоя книга. Ето сега е един от тези случаи. Тази книга е безподобен боклук, който дори няма да си правя труд да оценя.

Всъщност това му е и краят, защото след това следва само негативна критика към липсата на особен сюжет (който, между другото, съвсем не е задължителен).

Впечатлен съм от факта, че всички плюят по „Почивка в кома” – рядко се случва нещо толкова много да нагнети книгоманите, че те да се обединят заедно в една кауза – в случая анти-бегбедистката. Вярно е, че реално романът няма сериозна литературна стойност и че след средата ритъмът му значително се губи и текстът се лее тромаво и изнасилено. Преди това обаче има и нещо друго, което е най-големият плюс в случая.

Read the rest of this entry »