Към „Сянката на вятъра“ подходих със съмнения – очакванията бяха не просто високи (Милена Ташева, Аз чета), но и малко противоречиви – Христо Блажев от Книголандия почти се е разтекъл в ревюто си за романа, а вижданията ни за литература рядко се припокриват. Явно обаче това не се отнася за наистина добрата литература.

Карлос Руис Сафон е изключителен майстор на езика (както своите испаноезични предшественици впрочем, явно има нещо зашеметяващо в този език) – абсолютно брилянтен изказ, перфектна стилистика, без излишни думи, без нито веднъж дори да посмееш да си кажеш: „Е, това можеше и малко по-добре да се изкаже.“ Затова огромна заслуга има и вероятно най-добрата преводачка от испански език на български – Светла Христова (да, това името, свързвано на първо място с Борхес, а, вярвайте ми, да предадеш съвършенството на аржентиския бард, който облича поезията в проза, никак не е лесно).

Read more »

Трудно ми е да нарека „Алкохол” (на CIELA) наръчник за отказване от алкохола. Въпреки че действително изглежда като такъв, посланието (колкото и да мразя това понятие) сочи натам, въобще всички пътища отиват към Клуба на трезвениците, просто няма как един такъв роман да бъде нравоучителен.

Да, тегаво е да четеш за провалите в нечий живот, да ужасните поредици от събития, прогресивно увеличаващите се негативни емоции – всички предизвикани от 200-тата грама водка след ставане, безпаричието, евтиния алкохол, тъпите момиченца, жадни за слава и бохемския живот на пияницата. Тегаво е, обаче колкото и да е странно ми се струва, че алкохолният период от живота на Калин Терзийски (да, романът е автобиография) е бил абсолютно необходим за това, в което се е превърнал.

Read more »