Има нещо в „01. Неприличен роман” на Ивайло Борисов, което те грабва. Със сигурност това не е дълбок метафизичен смисъл, над който критиците с векове да си блъскат главите, нито зашеметяващо реални и истински персонажи. Откъм стил, разчупеност и иновативност обаче Борисов, когото в блогосферата познаваме като pro01, няма грешка. Или както казва Виргиния Захариева: „Ивайло Борисов става.”
„Доброжелателните” започва от една снимка, открита от Джонатан Лител през 1989. Става дума за фотос на партизанката Зоя Космодемянская (Зо́я Анато́льевна Космодемья́нская), която през 1941 е заловена от нацистите и убита чрез обесване. Лител разказва, че тази снимка го е провокирала да започне работа по мащабен роман (почти убеден съм, че става дума за ето това), което и става.
Двайсет години по-късно и в България (а във Франция – през 2006) се появява „Доброжелателните” – епос, който впечатлява не само с обема си (814 страници, с дребен шрифт и мънички полета по страниците), но и с провокативността си. Работата по самия роман продължава пет години (2001-2006) – преди това обаче Лител посещава повечето от местата, за които говори в книгата от името на Максимилиан Ауе (измислен офицер от СС, който има редица реални прототипи), и изчита над 200 студии и трудове за нацистка Германия, Втората световна война, Източния фронт, еврейския геноцид и т.н.
Джош Базел е наскоро дипломиран лекар, преди това е завършил Английска литература, а „Анатомията на Питър” (Beat the Reaper) е първата му книга. Джош, за когото много ми се ще да кажа „Добрият стар Джош”, но той изобщо не е „стар”, или е предозирал, или е гледал много „Доктор Хаус”, или е чел прекалено Марио Пузо.
Няма как на човек да му хрумне подобна комбинация, мафиотски трилър със свеж младежки хумор, лекарска терминология и брутален сарказъм, перфектна стилистика и авторови бележки под линия, които просто те удрят в земята от смях. А всичко това е преведено от Богдан Русев – главен редактор на „Капитал Light”, за известно време в миналото на „Егоист”, автор на няколко книги, преди това на кибер-пънк разкази и, разбира се, прочут сред хората на възраст между 20 и 30 години като писателя на книги-игри Робърт Блонд.
Скорошни коментари