Заредете се с въздух за „Хиляда сияйни слънца“

Забелязали ли сте как книгите понякога ви преследват?

Една книга просто си ви избира и започва да върви след вас. Използва приятелите ви, дори родителите ви, появява се на местата, на които най-малко я очаквате. Книгите могат да го правят с години – точно толкова дълго, колкото им се дърпате. И разбира се, накрая ви хващат. А на всичкото отгоре ви карат да вярвате, че вие сте взели решението да разберете какво искат от вас.

Грешка. Изборът е техен. Добрата новина е, че книгите са благородни – позволяват ви да ги отворите не по-рано от точно навреме. Последната ми „преследвачка“ е „Хиляда сияйни слънца“ на Халед Хосейни.

Единствената, която така ме приклещи, че се превръща в първата, за която искам да пиша.

Не по принуда. Отдавна съм притъпила нуждата си да чета. Все по-рядко ми се случва да чета с часове, да чета, без да мога да пусна една книга. Да ме погълне, да забравя за всичко. Да изпълни разни клишета със смисъл.

„Хиляда сияйни слънца“ направи това с мен. Превзе ме след дълга, дълга обсада. И познайте кога. Да, точно навреме. Прочетете тази книга. Заради себе си. Заради онова, което винаги сте искали да бъдете, а не сте. Заради хората, които обичате и тези, които мразите. Заради това, че вярвате в съдбата. Или понеже вярвате в Бог. Но преди да започнете да я четете, заредете се с въздух. Няма да ви стигне така или иначе, но може да пробвате.

Халед Хосейни ще ви изненада. С всичко. Със стила и сюжета си. С мислите ви.

Ще потвърди някои ваши теории, ще стъпче други. Ще ви прати в друга реалност. Буквално. Забравена. Или непозната. Всъщност вероятно и двете. И знаете ли кое е най-странното и страшно в книгата му? Че тя може да приключи с всяко следваща мисъл, с всяко следващо действие на героите си. И би била напълно завършена, би си казала всичко. Само че „Хиляда сияйни слънца“ не го прави. Тя продължава. Иска от вас още и още, въпреки че не можете да ѝ дадете повече, въпреки че се разпадате във всяко следващо изречение.

Не се шегувам, заредете се с въздух. И ѝ се оставете. Тя знае какво прави. Ще приключи точно навреме.

И още едно ревю за книгата – тук.

Ако ти харесват ревютата в Литературата Днес, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )