Category Archives: Книги - Page 30

„Тънкости на приготвянето“ – така се прави сборник с разкази!

„Охлювът е преди всичко нежен, много влажен и със силен здрав мускул, т.е. има всички качества да е най-блестящият любовник във Вселената, че и отвъд.“

Това е нещо като произволен цитат от „Тънкости на приготвянето“, разкази с рецепти, на Деница Дилова.

Лично аз, за когото кулинарията се изчерпва с направата на таратор, вероятно никога не бих се захванал с четенето на разкази с рецепти (както е описана самата книга), ако не познавах Деница – вероятно не много хора си спомнят, но тя спечели конкурса на Литературата Днес през 2008г. със страхотния си разказ „Лимонада на прах“.

Сега, три години и половина по-късно, факт е и дебютната ѝ книга – сборник с 10 разказа, обединени около кулинарната тематика.

Не се заблуждавайте обаче – рецептите обикновено са на заден план в историите и макар в някои случаи да имат централна роля в разказите, дори за лаиците в кухнята всичко е повече от приятно.

Read more »

Димитър Ганев показва „Следобедите на ленивия любовник“

Дългоочакваната, поне от мен, втора книга на Димитър Ганев е вече факт – както беше и „Безлични истории“, това е възхитителен сборник с разкази – този път те са значително по-зрели като съдържание, но за сметка на това чистотата на стила от първия сборник вече се е изменила в малко по-типичен художествен рисунък – типичен за Димитър, предполагам, защото нямам спомен да съм чел български писател, който пише по този начин.

„Следобедите на ленивия любовник“ съдържа 16 разказа – и почти всеки от тях е за любов, за впечатляващото изкуство на прелъстяването, което хора като Байрон, Киркегор, Оскар Уайлд оформят още през ХIX век. За съжаление, някои от парчетата в сборника не са нещо особено, а са чисто и просто приповтаряния на стари истории – и по-лошото, на истории, разказани в същата книга.

Read more »

„Сегавечно“ = автобиография + наръчник по книгите на Ланю

Последната книга на американеца и страстен почитател на хайку Дейвид Ланю е „Сегавечно“ – няма да обяснявам какво значи тази дума, някъде в началото на романа надълго и нашироко е дискутирано, а след това продължава да се повтаря пак и пак, ако някой случайно е пропуснал да разбере.

Както вероятно сте забелязали, ако сте чели ревютата ми за „Човекът, който пишеше хайку“, „Хайку войни“ и „Смеещият се Буда“, първите две ми бяха страшно приятни, „Буда“-та ми досади много, а сега, като знам, че съм минал цялата тетралогия (понеже те имат доста връзки помежду си), мога да поставя „Сегавечно“ някъде по средата.

Read more »

Страница 30 of 72« Първа...1020...282930313233...40506070...Последна »