„Смеещият се Буда“ е вторият роман на Дейвид Ланю – хайку-теоретик, хайку-поет и огромен хайку-почитател. За моя огромна радост прочетох втория му роман трети – сигурен съм, че ако бях следвал хронологичния ред, изобщо нямаше да стигна до „Хайку войни“.

Всичко започва с „Човекът, който пишеше хайку“ – много свежа, приятна книжка с бързо и атрактивно действие, изпъстрена с прекрасни оригинални хайку – някои от тях съм препечатал в материала за романа. „Смеещият се Буда“ е фактическо продължение на „Човекът, който пишеше хайку“ и продължава да следва историята на поета Зъбльо – реално съществуваща личност с огромна известност в средите на японската поезия.

Read more »

Двуостър нож е да пиша за „Лора от сутрин до вечер“ след „Хиляда сияйни слънца“ и „Ал Капоте“. От една страна, в настроение за хвалби съм след ревютата на тези два изключителни (по свой си начин) романа, но от друга – ще бъде малко нечестно спрямо тях, ако не сваля малко емоциите.

Трябва да призная, че книжката на Димитър Коцев ми хареса. Приятна е наистина, свежичка, има собствена атмосфера и е достатъчно ърбън, за да се хареса на почитателите на ърбън-литературата. Обаче фантастичният елемент не струва много, клиширан е и искрено се надявам, че това е бил търсен ефект, за да контрастира с реалистичния градски живот, който ми изглежда основа на романа.

Read more »