Нож с две остриета е да се пише за книга, която напрактика още не е дочетена, но когато става дума за Мураками всичко е позволено. Особено ако говорим за онова, което хората в Япония и на Запад, вече чели Творбата, наричат неговия Магнум Опус.
Говоря за „1Q84“, книга първа. Малко повече от 400 стр, които по време на прочит ти се иска направо да разкъсаш, но някак се спираш, защото инак не би могъл да поглъщаш Мураками на парцали.
„Нещо ще се случи в тази стая. Нещо, с огромно значение.“
Това е последното изречение в една от първите глави на „След мръкване“ на Харуки Мураками – роман, чието действие се развива в рамките на само една нощ – от минутите преди полунощ до първите слънчеви лъчи на следващия ден.
Нещо наистина се случва – но то не е от онези грандиозни събития, които може да се видят в други книги на Мураками – като „Преследване на дива овца“ или „Страната на чудесата за непукисти“, където има сериозен литературен екшън. Ако очаквате динамичния Мураками – „След мръкване“ не е вашата книга.
Ако още веднъж прочета някъде
„В този роман Мураками ни поднася главозамайваща комбинация от модерност, разюздано въображение и алегоричност, а за черешка на върха ще намерите и голяма доза киберпънк.”,
струва ми се, че ще се издрайфам. Не знам за вас, но на мен категорично ми омръзна да чета навсякъде едно и също пресревю (което си е далеч от ревю, дума да няма), предназначено за книжарска анотация, а не за културен сайт или дори обикновен литературен блог.
Със сигурност горепосочения цитат сте го срещали поне веднъж-два пъти, защото се тиражираше много упорито около излизането на новия (за България) роман на Харуки Мураками с умопобъркващото заглавие „Страна на чудесата за непукисти и Краят на света”.
 |
   |
Скорошни коментари