Светлозар Желев: Българската литература расте, но липсва сериозна критика

Светлозар Желев

На пазара се появи трети брой на литературното списание „Гранта”. То е издание с над 100-годишна история, но все още прохожда в България. Допреди малко повече от година, „Гранта” излиза само на три езика – английски, испански, италиански. Българският е четвъртият език, на който литературното издание живее. Новият брой има и нов издател. Защо, как и какви са очакванията на създателите на българската „Гранта”, разговаряме с главния редактор Светлозар Желев.

Наскоро излезе трети брой на „Гранта”. С какво този брой е по-различен от предишните два?

Първото и най-важно нещо е, че е с нов издател –„Жанет 45”. Това е голямата промяна. Иначе екипът и редакционната колегия са същите – аз като главен редактор и Валерия Иванова като отговорен редактор. „Революции” определено е много, много силен брой. Това е може би едно ново стъпало в развитието на „Гранта”.

От какво беше наложена промяната на издателя?

Издателство „Сиела” промени визията за бъдещето си и прецениха, че искат да излязат от проекта „Гранта”. Тогава поговорихме с Манол Пейков, управител на „Жанет 45”. Това е издателство, чийто профил чудесно съвпада с този на „Гранта”. Те като най-големия издател на българска литература от една страна, а от друга страна, поредицата на Манол Пейков за преводна литература, и то висока литература, са чудесно съчетание, така че нормално е „Жанет 45” да бъде новият дом на „Гранта”.

Read more »

„Човекът, който ядеше смъртта“ може и повече

Борислав Пекич - Човекът, който ядеше смъртта

Първо да уточним нещо – подходих към „Човекът, който ядеше смъртта“ със сериозни очаквания заради вдъхновени думи от Блажев, от ревюто му в Книголандия, както и от това на Книгозмея.

Ето какво знаех – действието се развива по време на Революцията във Франция, а централният му персонаж е невзрачен писар, чията работа е да преписва красиво смъртните присъди от Съда и да ги предава за изпълнение. Писарят, гражданинът Жан-Луи Попие, в един момент започва да яде листове с присъдите – по този начин той не само практически спасява някого от гилотината, но и освобождава себе си от трупаната с годините невзрачност.

А какво всъщност видях, след като прочетох „Човекът, който ядеше смъртта“? Борислав Пекич (Сърбия/Черна гора) създава в рамките на малко повече от 50 странички една фалшива биография – той преплита историята на своя Жан-Луи Попие пряко с реално съществуващи личности, събития, документи, но уточнява, че в крайна сметка Попие така и не фигурира никъде, освен в устното предание.

Read more »

Алис Мънро: Не е нужно някога да се появи роман!

Алис Мънро

Алис Мънро е лауреатът на Нобеловата награда за литература за 2013 г. Канадката има зад гърба си 14 сборника с разкази и никога не е пристъпвала към романа. За съжаление обаче, на български все още не е издадена нито една нейна книга – с нетърпение очакваме това да се случи.

Вижте интервюто, което тя дава за Адам Смит от NobelPrize.org само няколко часа след анонса при кого отива отличието.

– Здравейте, аз съм Адам Смит. Алис Мънро?

– Здравейте. Алис Мънро е. Исках да ви благодаря много. Случилото се е наистина прекрасно за мен, невероятно събитие за краткия разказ като цяло.

– Наистина е. Поздравяваме Ви и ние на свой ред. Как научихте новината?

– Хм, нека помисля. Мотаех се из къщи рано сутринта. Как разбрах всъщност? (Пита дъщеря си Джени, която е до нея в стаята.) О, да, журналисти ми се обадиха.

– И каква беше първата Ви реакция? Помните ли я?

– Не повярвах (смее се). Наистина не повярвах, бях толкова щастлива и все още не мога да се отърся от това усещане.

– Създали сте колосален корпус от текстове за тези над 4 десетилетия…

– Да, така е. Тъй като аз работя основно в жанра на краткия разказ, фактът, че той получава своето признание, е изключително важен и ми се иска да бъде подобаващо отразен.

Read more »

Страница 12 of 136« Първа...101112131415...2030405060...Последна »