„Вакантен пост“ на Роулинг – как се правят истински герои

Ако една книга не може да ме убеди, че героите ѝ са истински хора, тя не струва –

винаги съм го казвал. Нищо не може да компенсира слабите и повърхностни персонажи – нито убийствен сюжет, нито съвършено оформление, нито перфектен стил на писане.

Джоан Роулинг притежава това – герои от плът и кръв. Четеш „Вакантен пост“, на всяка страница изскачат нови и нови хора, на които започваш да симпатираш, да се дразниш, да понамразваш. Аз самият дори се хващах, че страдам за част от персонажите сякаш тяхното нещастие пряко ще ми навреди.

Като особен плюс отчитам факта, че на практика няма лоши герои –

няма такива, които просто да намразиш и заклеймиш. Разбира се, срещат се доста антипатични хора, но а-ха да понечиш да ги зачеркнеш с „Ей, ти си боклук!“ ти хрумва, че такива неща всъщност правят, чувстват и усещат нормалните хора (да, и ти си от тях, примиряваш се в един момент).

Read more »

Харуки Мураками и 1Q84 – големият финал (книга 3)

Хвала на всички богове, най-сетне дочетох „1Q84“ на Харуки Мураками!

Навярно никога не съм чел книга (това е третата, последна от сагата), която едновременно така да ме отегчава и да не ми дава мира, докато не я довърша. А пък знаете, че хич не си поплювам да зарязвам скапани четива.

И така, „1Q84“, книга 3, вече е прочетена! Спомняте си ревютата ми за предишните две части. Първата беше страхотна, динамична, оплетена и изкушаваща да излапаш по най-бързия начин останалите. Втората беше ужасна – отдадох го на факта, че вероятно действа като свръзка между началото и края; стори ми се уместно малко забавяне на действието, за да се нагнети напрежение преди грандиозния финал.

По тази причина последната „1Q84“ ме хвърли в яростна дилема.

Read more »

Меланхоличният „Въжеиграч” на Никола Петров

краят на въжето е въже за връщане

„Любовта като цирков номер”

Никола Петров

 

Когато „Въжеиграч” се появи, поне няколко пъти чух, че това е най-добрата стихосбирка, която е излизала в последните две години. След като я прочетох, разбрах от какво произтичат позитивните отзиви. Това е дебютната стихосбирка на Никола Петров. Но тя е специална не заради това, а защото е от друго време, защото не е очаквано от автор, който издава първа стихосбирка, да демонстрира такава сигурност чрез стиховете си.

Текстовете не се надуват с популярната за съвременната литература циничност (прости ми, Преславе), нито в тях може да се открие следа от вулгарно доказателство за „смелост” на автора. Мисля, че не е редно да сравнявам „Въжеиграч” с какъвто и да е друг пример от българската литература в последните години – най-малкото, защото текстовете звучат като писани в друго време с други правила.

Read more »

Страница 22 of 136« Първа...10...202122232425...3040506070...Последна »