Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginSubMenu() should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginSubMenu($title, $function, $file, $capability = 10, $where = 'plugins.ph...') in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 336

Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginContent($links, $file) should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginContent($filename, $links, $file, $config_url = NULL) in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 345
Литературата Днес | Page 22

У Цин, „Един ден“ безделие в сладко-кисел сос

Невероятно е да прочетеш книга, която да те трогне, докосне, да те накара да се замислиш по важните проблеми – истории като „Балада за Георг Хених“ или „Часът на чудовището“ са незаменими икони в библиотеката.

Но само с тях не може – и тук се появява У Цин с „Един ден“.

У Цин е китайски авангардист и е страшно печен. На всяка страница е способен да те изненада с нещо неочаквано – сборникът му е от 50 части (обаче ще видите, че някои от тях липсват, а пък в други има по повече от една история), коя от коя по-чудати, ненормални и остроумни.

Виждаме примерно едно момиче, което е убито, а убиецът набързо е разкрит от полицията и си признава всичко. Не щеш ли обаче се появява и втори убиец, който също твърди, че сам е убил момичето. Месеци по-късно от замразеното досие излиза и трето животно с пълни самопризнания. А пък накрая – изненада, която няма да ви кажа каква е!

Read more »

„Балада за Георг Хених“ – Викторе, ти, който си на небето!

Ой, ой, ой! Завърших ревю за любима книга, което години наред не смеех да започна!

Нека ви разкажа какво точно се случи. Преди години, може би 7-8, прочетох сборника „Алилуя“ на Виктор Пасков и се влюбих безусловно. Оттогава все го отварям, чета си части от него и примирам от възхищение. През 2007 г. завърших гимназия с дипломна работа за Виктор Пасков, 2-3 години по-късно изнесох нещо като доклад върху част от творчеството му на една литературоведска конференция.

През това време бях чел „Балада за Георг Хених“ от кора до кора два пъти – а сигурно десетки пъти съм я разгръщал и зачитал просто така, да си припомня. След като преди по-малко от месец „Студентът по хармония“ ме отнесе, нямаше как да не се върна към „Балада“-та. Минах през чудовищно великия „Ти, който си на небето“, а след това се оставих и на самата повест да се стовари върху ми.

И о, триста богове, тази книга е най-нежното, най-хармонично и най-трогателно нещо, излизало изпод перото на българин!

Read more »

„50 нощи в сиво“ – където „Хай Клуб“ среща хентай (18+)

Спомням си, едно време на последните две страници на “Хай Клуб” или някое от тия “бляскави” списания имаше еротичен разказ “от читатели”. Там пъшканици, завързани истории с братя и сестри, интересни пози, а-у – апотеоз на любовта сам със себе си за много млади хора (сигурен съм, че ги четяха предимно разгонени тийнейджъри, но пък срещу 90 стотинки какво ли качество да получиш).

И понеже тия четива пак се връщат на мода (обществена тайна – част от настоящите ни топиздателства са започнали бизнеса си с розови романи в началото на Прехода), няма как да не обърнем внимание на най-симпатично направените от тях. Като например “50 нощи в сиво” – така де, човек чете с очите си, което означава, че понякога може и да изключва мозъка и съответно анализирането на прочетенето от схемата.

Read more »