Писатели, критици и издатели за Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса

След като перуанският писател бе обявен за новия лауреат на Нобеловата награда за литература и, струва се, най-накрая се прекъсва, макар и с известни уговорки, серията от социалноангажирани, но сюжетно и стилистично слаби (и още по-важното – непопулярни), които в последните няколко години Шведската акадамия удостояваше с приза.

Лошото е, че аз Льоса не съм чел. Звъннах на няколко познати, чиито литературни интереси далеч надхвърлят моите, но се оказа, че и за тях той е сравнително непознат – сравнително известен поет и в момента докторант по философия ми обясни, че не го е чел (въпреки че очевидно латиноамериканската литература му беше доста позната!), бивш колега антикварен книжар също никога не го е отварял, а собственикът на самата книжарница (който е собствено и писател) е попадал единствено на фрагменти и разкази в периодика и антологии.

Затова се стегнах и се свързах с няколко личности, които да ми дадат своя кратък коментар пред Литературата Днес за творчеството на Марио Варгас Льоса.

Read more »

Марио Варгас Льоса с Нобелова награда за литература 2010!

Марио Варгас Льоса

Тазгодишният литературен Нобелов лауреат е Марио Варгас Льоса!

74-годишният писател Марио Варгас Льоса е Нобеловият лауреат за литература за 2010 година. Един от емблематичните романисти и есеисти на Латинска Америка, роденият в Перу писател е смятан от редица критици за най-важната фигура в бума на популярността на латиноамериканската литература по света и името му се подрежда редом с живи класици като Хорхе Борхес, Габриел Гарсия Маркес и Хулио Кортасар.

Много от творбите на политически силно активния (нещо обичайно за писателите в Латинска Америка) Льоса са смислово аргументирани със собствените му възприятия за перуанското общество и преживелиците в родината му. Стилът му през годините пък се определя от типичен литературен модернизъм до понякога закачлив постмодернизъм.

Read more »

Hash Oil: Какво по-хубаво от наркотици, секс и деградация?

Hash Oil - Момчил Николов

„Hash Oil” на Момчил Николов се оказа един от първите представители на съвременната българска литература, които съм чел. Практически „Hash Oil” се оказа в ръцете ми като наследник на „Горният етаж” – романчето на Момчил Николов, в което така се влюбих, че и досега ми е от любимите книги, препоръчвам го на всеки, имам към момента 2 или 3 бройки в себе си и около 4-5, раздадени на приятели „наем”, и което със сигурност в Литературата Днес никога няма да бъде представено в самостоятелен текст, а в най-добрия случай ще се радва на някое и друго дълго и ентусиазирано изречение във възхвала на величието му.

Връщам се на „Hash Oil” – по ред на написването предшества „Горният етаж” с около година, което веднага личи по качеството. Честно казано, творчеството на Момчил Николов е толкова типичен пример за градивност, че няма накъде повече – нещата му стават все по-добри, по-изчистени, по-стилни и т.н.

Read more »