Author Archives: Преслав Ганев - Page 19

„Поправките“ – помитащият роман на Присъдите

Posted by on March 31, 2013 78 comments

Как да напиша ревю за книга, която ме погълна и обсеби?

„Поправките“ е нещо като косъма, на който виси Дамоклиевият меч. Усещаш колко близо е фаталният момент, когато няма да понесеш прочетеното и емоционалната гилотина ще се стовари върху ти.

Джонатан Франзен те поставя в едно американско семейство, което по нищо не личи да се отличава от останалите. Старата Инид, готова на всичко да създава впечатление за по-висока класа. Сприхавият Алфред и склонността му към самосиндикални решения. Трите им деца – депресарят интелектуалец и тарикат Чък, прагматичния бизнесмен и мамино синче Гари и чаровната Денис с нейната неизяснена сексуалност.

Read more »

„Апарат“-ът на Васил Георгиев

Posted by on March 29, 2013 82 comments

 

Трябва да призная, че чаках прословутия Роман на Васил Георгиев от доста време.

След убийствения сборник „Будистки плаж“ и последвалия го още по-добър „Деград“ минаха цели две години, в които знаех, че Васото пише нещо (той дори ми беше подхвърлял някои сегменти от сюжета), а аз просто трябваше да го прочета.

Затова и никак не е случайно, че тук, в Литературата Днес, е първото ревю за „Апарат“ на Васил Георгиев!

ОК, наистина бях поставил нечовешки висока летва. Дългото чакане и задоволството от двата сборника с разкази ме превърнаха в ненаситно чудовище, жадно за всяка буква от идващия Роман. Наистина – изчетох го с огромно удоволствие, но доста неща съм склонен първо да разкритикувам.

Read more »

Препоръчва се за лица, които още не знаят, че обичат да четат

Posted by on March 20, 2013 120 comments

„Съкровището от Зеленото езеро“ на Луис Сакър е хубава история.

В нея малкият калитар Станли Илнатс се оказва в изправителен лагер, където глупа хлапета по цял ден копаят дупки. Що ги копаят тия дупки, метър и половина дълбоки, та и метър и половина широки, никой не може да каже. Едно само е условието – ставаш в 4,30 сутринта и след като си изкопаеш дупката, можеш да се върнеш в лагера изранен, изприщен и жаден.

Готиното при Сакър е, че изгражда около Зеленото езеро (където няма нито каквото и да е зелено, нито пък езеро) нелошо структурирано микрообщество. Няма демокрация и такива булшити, има си строга йерархия, всеки знае кой си и какво му е мястото, цари расова толерантност, а като във всяко село лудия в семейството все е изтикван извън общите дела.

Read more »