„Животът като липсваща лъжица“ на Иван Димитров се оказа приятна изненада – някак не очаквах дебютен роман на съвременен автор, издаван при това от издателство като „Алтера“ , да звучи толкова добре. От месеци почти умишлено странях от творчеството на Иван (с когото и междувременно се запознах в Арт-хостел, където той е съорганизатор на четенията „Безпризорните в неделя“), за да не се разочаровам.

Е, не успях, а тъкмо напротив – останах много приятно изненадан, защото „Животът като липсваща лъжица“ не е типичният младежки наркомански роман. Да, и младежки, и наркомански е, но си има и от всичко друго – свеж хумор, доза любовна история, неочаквани обрати в сюжета и социална ангажираност (като се изключи дидактичното измерение на това понятие). Така де, там хората не просто пият, друсат и ебат.

Read more »

Никога не съм крил пристрастията си към издателство „Колибри“, които въпреки малкия си състав успяват да поддържат едно забележително ниво в книгоиздаването си и, разбира се, никога да не падат под необходимия брой грешки, проблеми и забележки в дейността си.

Когато на 7 декември отидох на рождения ден на „Колибри“ в Sofia Live Club, малко закъснях. Влязох, а тъй като вътре беше ужасно пълно и помещението почти се пръскаше по шевовете, едва се скътах на единия среден бар с известен изглед към сцената – там четеше един мъж (и досега си мисля, че това беше някой що-годе известен актьор, но просто името ми бяга). Това, което четеше, нямаше как да го познавам – звучеше като смешни и забавни истории от 20-годишната хроника на „Колибри“ – как е тръгнало, как са пренасяли книги като хамали, как като будали са обикаляли по книжните панаири в Европа, откъде е дошло името (заменило феноменално ужасното „Медиум 999“).

Read more »