Вампирите навлизат в популярната литература с невъобразими темпове. Вече са навсякъде, от посредствените „Vampire Academy”-книги, през някаква поредица за Анита Блейк, ловецът на вампири, та чак до свръхчетените днес романи от серията „Здрач”, който са толкова разпространени, че дори забелязах билборд на „Цариградско шосе”, който ги рекламира – индикация, че най-накрая в България се дават големи пари за реклама, което пък значи и че възвръщаемостта е огромна.
Патрик Зюскинд е роден през 1949 и „Парфюмът. Историята на един убиец” (1985) е първата му книга, която и до днес се определя като една от най-четените книги на немски език. Романът е посветен на Жан-Батист Грьонуй, странно същество с изключителен талант – свръхчувствително обоняние и феноменална памет, които му позволяват да различава, сортира, разграничава и композира аромати. Грьонуй има възможността да се превърне в най-великия парфюмерист на всички времена, но е лишен от каквито и да било амбиции – освен една – да създаде съвършения аромат, който носи любовта на извечното, бленуваното, перфектното.
Артиската Сю Блекуел обича да обикаля антикварните книжарници на Острова, избира си добре запазени книги, но вместо да ги чете отделя няколко месеца за прецизното им изрязване и моделиране в доста зрелищни хартиени модели. В своите инсталации Блекуел внимателно отделя страници или части от тях, изрязва ги, подрежда ги и ги поставя във формата, от която се нуждае. По този начин „скулптурите” й сякаш излизат директно от разтворената книга. Друг интересен момент е вдъхновението на артистката, което тя черпи от заглавието на дадената книга, от епизод или илюстрация от нея.
Сред инсталациите й има модели, базирани на сложни приказни композиции на Ханс Кристиян Андерсен, пресъздаване на част от „Алиса в огледалния свят” на Карол и дори на сгради, описани в туристически гидове.
 |
   |
Скорошни коментари