краят на въжето е въже за връщане

„Любовта като цирков номер”

Никола Петров

Когато „Въжеиграч” се появи, поне няколко пъти чух, че това е най-добрата стихосбирка, която е излизала в последните две години. След като я прочетох, разбрах от какво произтичат позитивните отзиви. Това е дебютната стихосбирка на Никола Петров. Но тя е специална не заради това, а защото е от друго време, защото не е очаквано от автор, който издава първа стихосбирка, да демонстрира такава сигурност чрез стиховете си.

Текстовете не се надуват с популярната за съвременната литература циничност (прости ми, Преславе), нито в тях може да се открие следа от вулгарно доказателство за „смелост” на автора. Мисля, че не е редно да сравнявам „Въжеиграч” с какъвто и да е друг пример от българската литература в последните години – най-малкото, защото текстовете звучат като писани в друго време с други правила.

Read more »

Случайно попаднах на стихотворения от Костас Монтис в интернет. Сториха ми се интересни и исках да прочета още подобни. Оказа се, че тази година е преиздадена стихосбирката му „Кого живея?”  от издателство „Стигмати”, в превод на Яна Букова. Това, което не очаквах, е, че текстовете в стихосбирката ще са цялостно различни от публикуваните в нета.

Всъщност голяма част от тези в книгата са не по-дълги от един стих.

Read more »