Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginSubMenu() should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginSubMenu($title, $function, $file, $capability = 10, $where = 'plugins.ph...') in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 336

Warning: Declaration of antispam_for_all_fields::addPluginContent($links, $file) should be compatible with mijnpress_plugin_framework::addPluginContent($filename, $links, $file, $config_url = NULL) in /home/literatu/public_html/wp-content/plugins/antispam-for-all-fields/antispam-for-all-fields.php on line 345
Книги | Литературата Днес | Page 41

Category Archives: Книги - Page 41

Калин Терзийски разнищва „Любовта на 35-годишната жена”

Калин Терзийски - Любовта на 35-годишната жена

Историята на Калин Терзийски е страшно интересна – на първо време, той е (бил?) класически алкохолик, наричащ 200 грама водка на екс питателна закуска, на второ – пише адски добре, и на трето – пише много продуктивно. Само за две години и нещо (от дебютната му книга „Сол“) вече има издадени шест книги (освен „Сол“ още „13 парчета от счупеното време“, „Има ли кой да ви обича“, „Сурови мисли със странен сос“, „Нови стихове съвсем в началото“, „Алкохол“ и „Любовта на 35-годишната жена“). Шест книги за периода от средата на 2008 до края на 2010 – и без качеството да падне и на йота, а напротив – само да се вдига.

Read more »

Моите 11 книги на 2010

Книги

Насърчен от Христо Книголандски се включвам в играта с определянето на най-добрите прочетени книги през изминалата година. Част от моите не са излизали през нея, някои дори не се гордеят с високи литературни качества, но какво пък – именно субективността на този тип класации ги прави толкова очарователни.

Избрал съм 11 заглавия, надявам се не съм пропуснал нещо твърде важно.

Read more »

Джером Джером извежда „Трима на бумел“

Джером Джером

Срамувам се, но още не съм чел „Трима в една лодка (без да броим кучето)“ на Джером. За сметка на това преди няколко дни буквално изгълтах „Трима на бумел“ – нещо като продължение на историята с лодката. Доколкото схванах, „Трима на бумел“ продължава историята на тримата приятели в лодката – сега те тръгват на пътешествие из Европа, за да избягат от скучното си ежедневие (а двама от тях и от съпружеските си задължения).

Та така, грабват те колелата – един велосипед и един тандем и се впускат през Германия. И оттам като се започва една брутална гавра с всичкия ред, който цари в немския град, просто не е истина. Вярно, Джером се подиграва много тънко, почти незабележимо и на места дори изглежда, че предпочита подредеността на германския град пред хаотичната асистемност на английската провинция, но на мен ми се струва, че става дума просто за елегантния му усет към хумора.

Прави много силно впечатление една цяла глава, посветена за фетиша на немеца към тревата – и как да се тъпче тя е също толкова неприемливо и забранено като да друснеш едно хорце върху мюсюлманско молитвено килимче (господин Блажев услужливо е извадил няколко абзаца от тази глава в Книголандия). Там по толкова стилен начин Джером е осмял нелепия светоглед на обикновения германец към съвсем елементарни неща, та ти иде да се смееш и да се късаш. Или пък описанието му на глобите и как за абсолютно всяко прегрешение си имаш определено парично наказание – така че ако си приготвиш 50 марки, можеш най-спокойно цяла нощ да си вървиш на погрешната страна на тротоара.

Друг любим епизод ще ми остане една история от подготовката на пътуването на тримата – само накратко ще щрихирам, че става дума за „потягането“ на велосипеда, т.е. предварителната му обработка за дълъг път, която някога в миналото на Джером била така извършена от негов познат, че му се наложило през идната година да продаде чисто новото допреди 12 месеца колело на цената на 10-годишен раздрънкан велосипед. Просто си представете колко ефектно е описано това (а също и как странно ме гледаха другите пътници във влака, докато се хилех като ненормалник).

Накратко – „Трима на бумел“ отвсякъде е роман, който трябва да се прочете. Първо, защото е умопомрачително забавен. И второ, защото по впечатляващ начин може да те вкара в главата на един съвсем обикновен наглед англичанин в Германия.