„Но най-странно, най-необяснимо от всичко е как могат авторите да вземат такива сюжети. Признавам, че това е съвсем неразбираемо, това е наистина… Не, не, съвсем не разбирам. Първо, няма абсолютно никаква полза за отечеството, второ… но и от второто пак няма никаква полза. Просто не зная какво е това…“, пише Николай Гогол в заключението на разказа си „Нос“, след като е описал абсурдната история на човек, който се събужда без нос, а после го вижда как се разкарва из града, представяйки се за човек, и дори успява да си говори с него. Маркес пък казва за „Метаморфозата“ на Кафка (където всички знаем, главният герой една сутрин се събужда преобразен в хлебарка), че когато е започвал да пише, въобще не е имал представа, че има право да го прави по този начин.
Точно това прави и Филип Рот в новелата „Гърдата“. Това, че чак сега излиза в България обаче не трябва да заблуждава – всъщност „Гърдата“ е издадена през 1972, само три години, след като Рот написва прочутия си „Синдромът Портной“. Така де, разликата в класите е забележителна, а „Гърдата“ изглежда по-скоро като литературен експеримент, който Филип Рот сякаш се е чувствал длъжен да направи с оглед на натрапчивата си свободолюбива еротична мисъл.
Скорошни коментари