Патрик Зюскинд е роден през 1949 и „Парфюмът. Историята на един убиец” (1985) е първата му книга, която и до днес се определя като една от най-четените книги на немски език. Романът е посветен на Жан-Батист Грьонуй, странно същество с изключителен талант – свръхчувствително обоняние и феноменална памет, които му позволяват да различава, сортира, разграничава и композира аромати. Грьонуй има възможността да се превърне в най-великия парфюмерист на всички времена, но е лишен от каквито и да било амбиции – освен една – да създаде съвършения аромат, който носи любовта на извечното, бленуваното, перфектното.
Изключително неудобно е произнасянето на български на заглавието на последния преведен у нас роман на Харуки Мураками. На английски то излиза през 1994 (в Япония – 1988) и звучи далеч по-мелодично: Dance, Dance, Dance. Това е единствената ми забележка към книгата. „Танцувай х 3″ е просто феноменална, а началото й (разбирай – първите 100 страници) са наистина съвършеното начало за един роман.
„Колибри” правят чудеса, когато най-накрая издават една от най-ранните книги на великия американски писател Труман Капоти. „Дървото на нощта” е сборник с осем разказа на Капоти от периода 1943-1949. Публикуван е през 1949г, непосредствено преди написването „Лятна разходка”, която бе издадена посмъртно за Капоти преди няколко години. През 1948г. Труман Капоти написва и издава „Други гласове, други стаи”, романът, с който влиза в очите на критиците и читателите, които си удивляват как е възможно 24-годишен автор да напише толкова добра книга. От своя страна, години по-късно в предговора си към „Музика за хамелеони” Капоти описва дългите си юношески години, в които неуморно е тренирал писателския си стил, за да има на 24 възможността да сътвори роман като „Други гласове, други стаи”.
Скорошни коментари