Е много е свежа, книгата на Деян Копчев е просто много свежа!

Ако ви се занимава с леко и приятно четиво, което постоянно те разсмива, мисля, че ви трябва „Лятна детективска история с таралеж“.

Не че разказите в сборника са връх на писането – те по хиляди параграфи отстъпват на големите майстори в кратките форми, рядко сюжетът се радва на особена дълбочина, а персонажите, освен главния герой, прекалено често стоят малко статично като развитие.

Но в крайна сметка на кого са му притрябвали тези неща?

Read more »

Рядко ми се случва да имам заглавие преди да съм написал ревюто.

В случая с „Куклената къща“ на Туве Янсон мисля, че знаех за „Вретеното на умората“ някъде след шестия или седмия разказ. Ще обясня накратко.

Първо, вижте корицата и ми кажете на какво ви прилича нещото на нея. При мен това е сюрреално вретено, което, видяно отдалеч, е покрито със ситни надписи. С острите пръстчета като игли и съшитото копче вдясно – никой, дори самата художничка Люба Халева, не може да ме убеди, че това е нещо друго освен вретено. Едно адски уморено вретено – с оцъклен поглед, издаващ хронично безсъние, със заета с ръцете защитна поза и с пълна с малки остри зъби уста.

Как виждам връзката корица – текст на „Куклената къща“ на Туве Янсон?

Read more »

Нали помните ентусиазма ми от „Събрани съчинения“ на Монтеросо?

След нея набързо си взех и другата книга на шантавия гватемалец, „Черната овца и още басни“, и за нула време изгълтах и нея. Тя е още по-кратичка – 80 страници, барабар с титула, илюстрациите, показалеца и съдържанието и се чете средно за 30 минути.

Разбира се, ако не се броят дългите паузи, в които спираш за препрочиташ любими пасажи (сиреч – цели текстове, тъй като в „Черната овца“ своеобразните басни често са не по-дълги от половин-една страничка), да се кикотиш или да се опитваш да си спомниш къде всъщност си чул това или онова, към което Монтеросо реферира.

Read more »