„Нещо ще се случи в тази стая. Нещо, с огромно значение.“
Това е последното изречение в една от първите глави на „След мръкване“ на Харуки Мураками – роман, чието действие се развива в рамките на само една нощ – от минутите преди полунощ до първите слънчеви лъчи на следващия ден.
Нещо наистина се случва – но то не е от онези грандиозни събития, които може да се видят в други книги на Мураками – като „Преследване на дива овца“ или „Страната на чудесата за непукисти“, където има сериозен литературен екшън. Ако очаквате динамичния Мураками – „След мръкване“ не е вашата книга.
В нея няма скорост, всичко се случва бавно, а гледната точка е водена от невидим режисьор, който превежда читателя през различните сцени на действие, но често повтаря, че е просто една прозрачна камера, която не може да влияе на случващото се.
В малките часове в един абстрактен град, в жив среднощен квартал може да се случи всичко –
атмосферата е унищожителна и човек (воден от своя разказвач – непрестанно!) не може да не потъне в нея. На всеки ъгъл, във всеки семеен ресторант, бар, любовен хотел, офиссграда или супермаркет има детайли. Невзрачни, но набиващи се на очи детайли – пращящ мистериозен телевизор, зловещ мобилен телефон на рафт в магазина, опаковки прясно мляко, изтъпен молив.
Въпреки че във всеки миг изглежда, че нещо ще се случи, това така и не става – не че героите не правят нищо и не интригуват по всевъзможни начини, просто Събитието не идва. Епизодите се сменят и мистериозните необясними неща просто се случват.
Защо? Защото в малките часове логика няма – поне при Мураками.
Тогава има просто безсъние, търсещи себе си хора, пребити проститутки, миризма на неизвестност и обреченост и едно момиче, което не може да се събуди.
Хареса ми